МОНОЛОГ - 1 част

Игор Талков

превод: Георги Ангелов

МОНОЛОГ

ПРИРОДАТА НЕ МОЖЕ ДА ТВОРИ ПО ЗАПОВЕД…

Веднъж в Минск по време на турне, посветено на паметта на загиналите в чернобилската катастрофа, след концерт при мен дойде журналист и ми зададе въпрос: “Защо днес Вие пяхте само песни с политическо съдържание? Нима проблемите на екологията не Ви вълнуват?” – “Вълнуват ме – отговорих, – именно и затова пея за политика”. Журналистът не ме разбра. Не започнах да му обяснявам – на човек, преживял половин живот и не разбрал, че екологията и политиката са взаимосвързани, е безполезно да обясняваш каквото и да е.

Убеден съм, че ако страната ни, с която се случи чернобилската трагедия, беше управлявана от Хора, взрив нямаше да има.

Природата ни обяви война, и правилно постъпи! Още древните предупреждаваха: “Живейте в съгласие с природата, обичайте я, не противоречете на нейните закони”. Ние сме създадени от природата, а не природата от нас, затова няма нищо по-глупаво от изречението: “Човек е собственик на природата”.

Седемнайсета година обяви война на Бога, значи, и на природата, “а природата не може да твори по заповед, и съвсем разбираемо, не може и Бог”. От момента, в който светът се разцепи на две диаметрално противоположни системи, започна превъоръжаване, милитаризация на космоса; следствието е: нарушение на въздушните течения, постоянно изследване на атмосферата, изобилие на изкуствено желязо в нея, подземни изпитателни взривове и т.н. Резултат: дисбаланс на жизнените стихии. Многобройни химически заводи, като по правило наполовина засекретени, отравят с отпадъци атмосферата и водоемите, умъртвяват флората и фауната.

Убеден съм, че свят, не разделен на две системи-антиподи, повече би мислил за мира, отколкото за войната, тоест за съдбата на природата, за здравето й, за екологията, така че политиката и екологията се намират в пряка зависимост една от друга.

В младостта си се увличах по астрофизика. Узнавайки за състоянието на здравето на планетата през 1978 написах песен, която е актуална и до сега.

МАЛКАТА ПЛАНЕТА

Черна бездна… Звездна прах…
Студ издишва вечността,
сплитат се приказка и истина,
миг и безкрайност.
Някой е определил маршрута,
без да ни обясни тайната,
и извършва незнаен път
малката ни планета.

Върти се, върти се кълбото синьо,
люлее ни на гръдта си.
Върти се то не за това,
за да започне всичко отначало.

Заобиколена от вездесъщи ракети
не е леко да се върти.
Все пак 5 милиарда години
са отдадени на цивилизацията (!!!)
Потреперването на полюсите
вече подсказват умора,
и застива въпросът на устните:
А още колко остава?!

Върти се, върти се кълбото синьо,
люлее ни на гръдта си.
Върти се то не за това,
за да започне всичко отначало.

Някой е определил маршрута,
без да ни обясни тайната,
и извършва незнаен път
малката ни планета.
Но полюсите треперят все по-силно,
движи се тя, нещастната,
напразно опитвайки да ни удържи
от фаталната крачка.

Но не я пея, защото екологията зависи от политиката, а не политиката от екологията, и най-напред трябва да се решат въпросите, свързани с доминиращата причина.
През 1987 година не пеех песента “Чистите езера”, макар че тя стана популярна, а вместо нея пеех “Чистите езера-2″. Според мен, текстът на песента достатъчно ясно обяснява моето отношение за взаимовръзката между политика и екология.

ЧИСТИТЕ ЕЗЕРА – 2

Исках да изпея песента “Чистите езера”
но в известните езера няма чиста вода,
вместо “върби срамежливи” жици висят.
“Приятелят мой” потъна във вечността и няма да се върне.
“Сънят на вековете” нарушен е, “пристанището” – изгорено.
Какво се е случило?
Война.

70 години се води война.
Кой тук ще пее за акордеон
и за път към детството, ако е взривен,
държавна длан бие булеварда по лицето
в пазарни свади се дави “Кольцо”,
изтича кръвта на белязаната страна!
Какво се е случило?
Война!

70 години се води война.
Бих ви пял за “Чисти езера”,
но, признавам честно, не ми е до “води”.
Със стоманен меч и звън на доспехи
замених приятния стар акордеон –
и пътят ми е предопределен.
Какво се е случило?
Война.

70 години се води война!