Рано рани малка мома,
Гьоргюевмяна-гьоргюм града*,
омила си руса коса,
изплела си ситни коси,
нареди ги по плещи си,
накичи са, натъкми са,
чи кръстоса бяли менци,
чи си тръгна назлън-назлън,
назлън-назлън по калдъръм,
по калдъръм, към кладенче.
Там намери, там завари,
там завари лудо-младо,
лудо-младо, първо либе.
Проговори малка мома:
– Поможи Бог, лудо-младо!
– Дал Бог добро, малка й моме!
Ортували са мало й много –
дорде слънце зайде и поиде,
месечинка зора дала…
Пътечка им тревясала,
кладенчето им гъбясало,
кобилица лист пуснала –
момина ум тогаз доде!
Наздраве ти, малка моме!

*Повтаря се след всеки стих на песента.

Село Ведрина, Добричка община.
Изпял: Стоян Стоянов Добрев.

Записал: Стефанов, Иван Симеонов. Коледни песни и благословии от Добруджа. Дипломна работа, 1987. – Архив по български фолклор на Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”.

Песента е изпратена на списание ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ от Ваня Колева.