Лариса Гениюш
Лариса Антоновна Гениюш, по баща Миклашевич (9.08. 1910 - 7.04. 1983), белоруска писателка и общественичка, е родена в имението Жлобовци, Гродненска област, в многодетно семейство на богат селянин-земевладелец. Учил в полско училище, през 1928 г. завършва Волковиската полска гимназия. През 1935 г. се омъжва за студента-медик Иван Гениюш. През 1937 г.. след раждането на сина им Юрий, заминава при мъжа си в Прага. Печата стихове от 1937 г., а през 1942 г. издава първия си поетичен сборник. През март 1943 г. е назначена от Василий Захарко - президент на Белоруската Народна Република - за генерален секретар на правителството на БНР в емиграция. Според някои историци на 27.06. 1941 г. е подписала обръщение от „белорусите от протекторат Чехия и Моравия” към Хитлер, по-късно поетесата твърди, че подписът й е фалшифициран. След освобождението на Чехия от немските завоеватели, Гениюш живее със семейството си в град Вимперск, до Прага. Арестувана на 5.03.1948 г., намира се в затворите на Чехословакия, Лвов и Минск. Осъдена през 1949 г. на 25 г. лишаване от свобода - излежава наказанието си в трудовите лагери Инта и Абед (Коми АССР) и в Мордовска АССР. Освободена през 1956 г. Брат й Аркадий - войник от армията на Андерс - загива на 27.07.1944 г. в битката при Монте Касино в Италия. Другият й брат, Ростислав, загива през април 1945 г. до Берлин в армията на Берлинг. След освобождаването си поетесата живее с мъжа си в село Зелва, Гродненска област, в продължение на 27 г. Работи в районната поликлиника. Стиховете й се печатат отново в белоруските списания от 1963 г., а през 1967 г. излиза неин поетичен сборник. Умира в село Зелва, където е и погребана до съпруга си.
Публикации:
Поезия:
НЕ ВЯРВАМ/ превод от белоруски: Найден Вълчев/ брой 39 април 2012
