Георгиос Дросинис

превод: Божидар Божилов

О, къщичките малки, бели,
разпръснати, усамотени,
срещу морето синьо спрели
като скали непотопени.
О, къщичките скромни, скрити,
между листа раззеленени,
с отблясък слънчев по стените,
добре варосани, засмени!
Тоз, който ги съзре за пръв път
в лъха на пролетния ден
от хълма стръмно възвишен
над тях, ще смята, че пасат
там агънца, голямо стадо,
поспряло в росната ливада.