Георгиос Дросинис
Георгиос Дросинис (9.12.1859, Атина, - 3.01. 1951, пак там) e гръцки поет, прозаик и журналист. Ражда се в заможно семейство, произхождащо от Мисолунги, с принос към националната борба за освобождение през 1821-1829 г. Завършва средно образование в родния си град, учи право и философия в Атинския университет, през 1885 г. продължава обучението си по история на изкуството в университети на Германия: Лайпциг, Дрезден, Берлин. След завръщането си в родината, редактира различни вестници и списания. От 1926 г. е действителен член на Атинската академия. През 1947 г. е номиниран за Нобелова награда за литература, но я получава Андре Жид. Първата си стихосбирка издава на 20-годишна възраст. Лириката му е събрана в сборниците със стихове „Паяжини” (1880), „Сталактити” (1881), „Идилии”, „Затворени клепачи” (1918), „Искри в пепелта” (1940), „Ще се свечери” и др. Автор на образци на пейзажната, любовната и гражданската лирика, като в последната призова към освобождение от турско иго. В прозата му се открояват „Разкази за селото и града” (1904) и романа „Ерси” (1922). Писателят утвърждава патриотизма, критикува капиталистическия строй, ярък представител е на битовия и психологически реализъм в новата гръцка литература, в творчеството си се опира на народния език и фолклора. Писал и за деца. Неведнъж награждаван с държавни награди. Произведенията му са преведени на различни европейски езици.
Публикации:
Поезия:
