СПОМЕН ЗА УЧИЛИЩЕ

Владимир Ширяев

превод: Георги Ангелов

СПОМЕН ЗА УЧИЛИЩЕ

Учител рече ни със злобен глас:
„Кой е тук виновникът сред вас!”
Но желанието на преподавателя
да възпитава от деца предатели
предизвикваше съпротивление.

…Но не у всички нас, за съжаление.

—————————–

***

Всеки диктат пораждаше в мен
съпротива голяма.
Не обичах диктовката от дете,
а съчиненията само!

1988

—————————–

***

По-рано вярвах в демократите,
боя се днес от тях, уви:
разцепиха подобно атом
те Съюза ни нерушим.

Не съм чак толкоз предвидлив,
но чувствам бъдното тегло:
след всеки разпад следва взрив
от ослепително зло.


ВОСПОМИНАНИЕ О ШКОЛЕ

Говорила нам завуч злобненько:
„Назовите, друзья, виновника!”
Но желание преподавателей
воспитать из детей предателей
вызывало сопротивление.

…Далеко не у всех, к сожалению.

1990 г.

—————————–

***

Во мне всегда любой диктат
рождал сопротивление.
Я с детства не любил диктант,
а только - сочинения!

1988

—————————–

***

Доверял я демократам,
а теперь я их боюсь:
расщепили, словно атом,
нерушимый наш Союз.

Проницательный не слишком,
я одно лишь твердо знал:
при распаде - будет вспышка
ослепительного зла.