превод: Литературен свят

Авторът на книгата „Сталин и парите” Арсений Григориевич Зверев изминава пътя от текстилец от Високовската мануфактура до държавен деец на социалистическата държава, виден теоретик и крупен практик-икономист, над две десетилетия (от 1937 до 1960 г.) ръководил наркомата (а после министерството) на финансите на СССР.
Това е време на съзидание на социализма, Великата Отечествена война, после на възстановяване на народното стопанство и ликвидирането на вредите, причинени на нашата страна от хитлерова Германия.
Особено трудно било за А.Г. Зверев в началния период на Великата Отечествена война. Трябвало да се намерят и незабавно да се мобилизират колосални фондове за нуждите на отбраната. Под ръководството на Зверев финансовата система била бързо и точно преустроена на военна основа, и през цялата война фронтът и тилът непрекъснато били осигурявани с парични и материални ресурси.
След войната, по указание на Й.В. Сталин, Зверев разработил проект за финансова реформа и я осъществил в най-кратки срокове, което позволило на СССР, първата от страните - участнички във Втората световна война, да се откаже от купонната система за разпределение на продукти и стоки за населението, а после постоянно да намалява цените им. Това продължило включително до смъртта на Сталин, след което много от достиженията на предшестващия период били изгубени; скоро бил изпратен в пенсия и А.Г. Зверев.
Обстоятелствата на неговото напускане и досега е забулено с тайна. Известният писател и публицист Юрий Мухин счита, че причината за оставката му е несъгласието на Зверев с финансовата политика на Хрушчов, в частност с паричната реформа от 1961 г.
Мухин пише за това така: «През 1961 г. стана първото вдигане на цените. Преди това, през 1960г., беше изпратен в пенсия министърът на финансите А. Г. Зверев. Разпространявали се слухове, че се е опитал да застреля Хрушчов, а такива слухове убеждават, че напускането на Зверев не е станало без конфликт.
Възможно е в основата на този конфликт да е била паричната реформа от 1961 г., а както помним по реформата от 1947 г., такива мероприятия се подготвяли година преди провеждането им. Явно Хрушчов не се е решавал открито да вдигне цените в условия, когато народът ясно помнел, че при оплютия от Хрушчов Сталин цените не се вдигали, а ежегодно се намалявали. Официално за цел на реформата било обявено спасяването на копейката; тъй като с копейка нищо не можеш да си купиш, затова рублата трябвало да се деноминира - да се увеличи нейния номинал 10 пъти.
Ще отбележим, че такава скромна деноминация никога не се реализирала; например, през 1997 г. рублата беше деноминирана 1000 пъти, макар че копейката веднага беше изхвърляна от употреба даже от бедните - през 1997г. и с 10 копейки беше невъзможно да си купиш каквото и да е.
Хрушчов провежда деноминацията само, за да прикрие с това повишаването на цените. Ако месото струвало 11 рубли, а след повишаването на цените трябвало да струва 19 рубли, това веднага би се набило на очи, но ако едновременно се извърши и деноминация, то цената на месото от 1 рубла и 90 копейки отначало обърква - като че ли е поевтиняло.
Трудно е да се каже, но и не е изключено, че Зверев е имал конфликт с Хрушчов именно по повод на такова извънредно политическо, а не икономическо използване на финансите».
Като издигнат на отговорна работа от Й.В. Сталин, Зверев бил от онези съветски ръководители, които преминали «сталинската» школа за управление на държавата. В спомените си, легнали в основата на тази книга, Зверев разказва за особеностите на сталинския стил на ръководство на Съветския Съюз, за поразителната способност на Й.В. Сталин да вниква в най-сложните финансови икономически въпроси и да взема верни, полезни за страната решения.
Освен това авторът разказва за своя житейски път - от обикновен млад работник до министър - и доказва, че това е било възможно само в съветската страна, където пред всеки гражданин се откривали широки перспективи за реализация на най-добрите му способности.

http://delokrat.org/ 06.04.2012