САМСИ
САМСИ
Овошките, от тате засадени,
люлеят с грижа майчина за мен
узрелите слънца и двора цветен
от своя светлина е разширен.
Не искам нищо повече, протягам
ръка и късам росно къпан плод.
Избухва взрив от силата му блага,
в кръвта ми сякаш, че е слязъл бог.
И все се питам - досега къде бях
и как без тоя свят съм оцелял.
Над мене клона, бащински приведен,
ме ръси с хлад и майчина печал.
ЧЕРНИ МИСЛИ
В памет на Иван Методиев
Елате утре, вдругиден, след век…
В крайречната калинчина градина
самоотлъчи се роден поет -
цъфтене свише и необяснимо.
Сърцето му бе свито, тих гласа,
лицето - лист с недостиг хлорофилен.
Дойдохте и му взехте на часа
и разума, и звънката му лира.
Къде го носи черната ви власт?
Из светове от никой не видени.
Мъгли прииждат в южния Парнас,
мъгли от вопли на души ранени.
Уста отваря алчната тъга,
откъсваше от мен огромни хапки.
На дяволите никнеха крила,
на музите сатенени забрадки.
Препълваше се земния ни ад
от страх и злоба, съсък и шептене.
Поете, братко, в оня божи свят
пази едно местенце и за мене.
