ПЕЙЗАЖ
превод: Кръстьо Станишев
ПЕЙЗАЖ
Строшен лежи отровният бокал.
Посред къпиновият храст заспал
замлъкна в миг на гущера сърцето.
Умря бездетна селската жена,
сред блатото, във гумена кола
деца товареха трева. Полето
да го косят приканваше. Така
със вдигната колосана яка
превърна се на нивата сетрето.
И леден конник с музика лети,
копитото стоманено кънти,
бучи, фучи пред слънцето, дордето
земята учи се да го търпи.
До дъно цели бъчви той изпи,
корема кух напълни. А небето,
със чучулиги пълно, връхлетя
в нозете ми и звезден прах развя
и облаци подгони в ширинето.
НА ПРИЯТЕЛЯ
Роден съм сред песните,
които безимотниятт селянин пееше
нейде в безводните скатове на планините.
Под шумящия прелет на птиците
пърхаше моят копнеж
като пеперуда.
Лятото разделяше бръчките на глада
и дълго стояха стени от мъгла -
безмълвни пазачи на бедността, -
студени и сиви посред долината.
Тогава тя - пеперудата -
висеше все още там - сякаш кристал
в звънтящата траектория на зимата,
заискрял цвят на снега,
или звезда, проблясваща
в бялото дихание пред устните:
закриляна и стоплена от душата
на дърваря, който върху стволове голи
пишеше думи забранени,
украсявани от коларите
с червени знаменца.
Сред техните песни се родих.
