интервю на Лияна Фероли

- Д-р Данева, вие сте лекар-педиатър, който „лекува и с поезия”. И това за вас сякаш е напълно естествено и необходимо…

- Да, наистина няма нищо необичайно в това човекът, който от сърце е избрал да лекува, да използва за това и душевните и сърдечните трепети. Чудесно е, че има много такива „лечители”, че сред лекарската гилдия има прекрасни поети и писатели. „Творчеството” на лекаря е в основата на неговото житие. Това е формулирано още от Хипократ в Клетвата на лекаря. В нея той нарича медицината „изкуство”.

- Това продължава ли да бъде така и в днешното време?

-  Времето се прави от човека. Има много лекари, които, макар и да не знаят оригинала на Хипократовата клетва, носят в себе си и показват на света същото верую. Изкуството може да се прояви във всяка една сфера на битието ни, но лекарите  имат естествена потребност от контакта с него, затова го търсят неуморно.

- Пишете лирика, философска и гражданска поезия. В книгата си „Дружка” представяте своите стихове за деца. Къде е общото?

- Вдъхновението да напишеш стихове за „възрастни” е състояние самотно, в което преобладават чувствата и размислите. Поетът показва есенцията от преживяното, споделя своите лични вълнения и преживявания. Но, за да напишеш стихове за деца, вероятно, е нужно да си отглеждал непрекъснато детето в себе си. Тогава в един миг, детето се „показва” в душата ти, вика те, напомня за себе си и иска да се изяви. Не може да не му отговориш. Отговорът в моя случай е стихотворение.

Най-вероятно, чрез стиховете си за „възрастни” лекувам душата си, а с детските, си правя душевна „профилактика”. За да мога по-дълго да го правя напред във времето. А и когато ме погалят детските очи на моите малки читатели, душата ми си идва на мястото.

Ако човек не чувства осезаемо разликата между  дете и възрастен, между малък и голям, ще може дълги години да се радва на непресъхващи жизнени сили. Всъщност, големите са децата. Те са чистото, което идва да поднови света.

- Затова, може би, ние, порасналите деца, често харесваме приказки и стихове за деца. Вашата нова детска стихосбирка „Дружка” също се нрави и на възрастните…

- Всъщност, добрата поезия за деца е поезия за всички. Стиховете в „Дружка” са адресирани към всички възрасти. Отзивите за тях говорят, че се четат с радост и от децата, и от техните родители. Това много ме радва. В това обединяващо поривите ни творчество има много оптимистично чувство, което днес ни е болезнено нужно.

- Какво е най-важното, според вас, в детската поезия?

- Като във всяко изкуство, и тук трябва да си безкрайно искрен. Защото децата нямат причини да приемат друго. Пък и детската душа не трябва да се заразява с псевдоистини. Детската книга трябва да носи познанието за живота, трябва да провокира общуването на деца и родители, чрез нея децата да търсят отговори на своите въпроси. Защото детската книга не може да бъде само текст от рими. Тук идва въпросът за моралната отговорност на родителите, защото те преди всички  възпитават децата. Мисля, че на днешните родители обществото дължи много, защото пораснаха в голяма несигурност и ценностен хаос. Затова днес им е много трудно, но съм сигурна, че ще успеят да отсеят зърното от плявата.