Мария Шандуркова

БОЛКАТА

Болката е изписана
в очите ми,
на челото,
в сърцето,
което не виждаш…
Как ще ми се радваш?

Полета на мислите ми
е прекъснат…
Стърчат
прерязани проводници
и докосването до тях
е опасно…
Как ще ме докосваш?

Една душа е останала -
облак дъждовен -
ще завали върху двама ни!

***

В безвремие живеем, сити с болка.
Звездите някога са стъпвали в тревите.
Оставили следи в светулков огън
и в цветове - сърцата си разбити.

Да стъпваме по тях е грях. И мъка
пронизва ни. А нежност пърха…
С крила на пеперуди се люлее стръка
и времето отмерва, сякаш -
махало на часовник.