ОБЛАЧЕ
ОБЛАЧЕ
Облаче пернато
по небето плува.
Вятърът немирник
бузките надува.
Облачето мина
горе над Пирина -
в люлчица небесна
люшна се и блесна.
СНЕЖИНКИ КРАСИВИ
Игриви, игриви,
снежинки красиви,
протягам ръчичка
да пипна едничка,
а тя се стопява -
на капчица става.
ЗАЙЧЕ
Зайченце беличко,
зайченце сивичко,
много си миличко,
но и страхливичко.
Трепне листенце -
скокне краченце…
Бягаш, душичко,
сякаш от всичко.
ПРОЛЕТ
Грабна Марта метлата,
бързо измете мъглата.
Откриха се ясни простори,
на Слънчо вратите отвори -
да грее, да топли земята
и с цвят да се кичат полята.
КУКУРЯЧЕ
Кукуряче
рано подранило.
Слънчицето
бе му съобщило,
че започва
топличко да грее -
да излезе,
да се позасмее,
да покаже,
че е то юначе,
затова се
казва кукуряче.
В ЛЯТНА НОЩ
Скри се Слънчо зад балкана
и настана тъмнина -
в погледа ми не остана
нито хълм, ни равнина.
В нощ дълбока спи земята,
греят ярките звезди.
Щом утихнаха полята,
Щурчо песен зареди.
СЛЪНЧИЦЕ
Слънчицето грее -
весело е днес,
мен ли е видяло
то насън нощес?
Затова безкрайно
днес ми се играе -
искам мойта тайна
Слънчо да я знае.
РЕЧИЦА
Тече планинска речица
с чиста бистра водица.
В лято, горещо от жажда,
тя долината разхлажда.
И все надолу отива -
в морето да си почива.
