ЗА НОВИТЕ „ДРЕМИГРАДСКИ СМЕШИЛА” И ЗА НОВИТЕ БЕЗГРЪБНАЧНИ ОТ ПОЛИТИЧЕСКАТА ЗООЛОГИЯ НА МАЙСТОРА

Иван Ангелов

До влизането ми в кабинета (една труднодостъпна врата до този момент) на новия първи заместник-главен редактор (1977) бях само чувал за фиктивните отговорни редактори на „Работническо дело” - най-често обикновени трудови хора (1), поемали съдебната отговорност по Закона за защита на държавата.

Точно за един от тях Валентин Караманчев (2) ми предлагаше да напиша. И като на млад човек просто ми разказа как би написал текста самият той. Само че това, което написах, беше не по неговата, а моята „схема” и откровено, това ме притесняваше… Караманчев прочете краткия литературен портрет, погледна ме със своята (някак) особена усмивка и каза: „Е, не си го написал, както аз го виждах, но си го написал по-добре!”

Тази реплика „ходеше” с мен през целия ми живот - ще имам ли някога възможността със същото достойнство да кажа на някого: „Е, не си го написал, както аз го виждах, но си го написал по-добре!”

Слава богу, това време най-после дойде - с новия ми прочит на някогашния ми литературен портрет за Майстора:

„Той можеше да бъде какъвто си пожелае в своя живот - талантлив поет, блестящ публицист и проникновен теоретик, народен трибун и партиен водач, политик и държавник. Пожела го и стана всичко това заедно. Стана Майстора.Той можеше да бъде висш държавен чиновник, заможен рентиер, царски генерал, министър, но не пожела - защото беше Майстора.

През живота си не построи даже една къща. Измайстори собствената си партия. Живя и умря като бедняк, но беше приказно богат с любовта на хилядите си другари и приятели.

Появата му на политическата сцена беше отдавна предизвестена - от Ботев, Вазов и Алеко. Дебютът му в драмата на българския социализъм позакъсня - появи се във второ действие, четири години след Бузлуджа. И никога вече не отстъпи зад кулисите.”(3)

Ето сега казвам репликата на професионалния си живот, но през цялото време си мисля не е ли обидно да кажа това на един по-достоен от мене човек (4): по-дълбок, по-креативен, с изящно публицистично перо.

А сега пък една негова реплика: „Капитализмът не само трябва да бъде реформиран, той трябва да бъде преодолян”, ме връща към тезата на „висшия етаж” на съвременната социалистическа партия (защото това не е теза на „редовите” български социалисти) за „преодоляването на капитализма” (5) - теза на „широкия” социализъм в началото на миналия век, с която воюват и Димитър Благоев, и неговият „любвеобилен брат во идее”  - Георги Кирков:

„Партията изобилства с дребнобуржоазни глави, натъпкани със социалистическа фразеология. Чудно ли е подир това, ако идеолозите на „широкия” социализъм, т.е. на дребнобуржоазното недомислие, намерили наготово такава неустановена и податлива среда, в две години отгоре можаха да си спечелят не само правото на гражданственост, но и правото да си разиграват коня от единия до другия край на партията?Само „широките” могат да бъдат доволни от подобно положение, в което се намира днес партията, защото само при такова положение те могат да виреятТяхното интимно желание е да изменят само характера на партията, но да й запазят името - като вкусна примамка. Те имат нужда само от „фирмата”. Всичките усилия… от две години насам са насочени именно към това - да обсебят „фирмата”, защото без тая „фирма” - без фирмата на Работническа социалдемократическа партия, те ще се окажат едно недоразумение в нашия живот, каквото са и в нашите редове… Няма съмнение, че една социалистическа партия, изпаднала в  подобно дередже, вече носи в себе си червея на разложението и нейната смърт е само един въпрос на времето.”(6)

…Няма да ви задавам въпроса за приликата на „онази” криза (на БРСДП, 1900 г.) с „тази” криза (в БСП, 2010 г.), макар и тази БСП да декларира, че е продължител на идеите на Димитър Благоев и Георги Кирков. Просто е излишно. А и за разлика от тогавашното „многопартийно” общество, сегашното не се интересува от „вътрешнопартийни” проблеми.

И сигурно има защо…

О, днешното общество! То има друга ценностна система. И сигурно е нормално да не припознава Георги Кирков като интелектуален двигател на социалдемократическата партия, макар да не е нормално да не познава интелектуалеца Георги Кирков, носителя на европейската култура (7), артиста и оратора Георги Кирков, талантливия публицист и сатирик Георги Кирков - Майстор  Гочо Зуляма на „Политическа зоология”, „Вълк-водач”, „Магазията на господин Фърдю Манафски” или автора на „Дремиградски смешила”.

Това общество може да помни само пикантно-недодялани епизоди, свързани с Майстора:

  • за името на месокомбината в Плевен, наречен някога незнайно защо Георги Кирков;
  • за изпадналото „П” от едно верую на Майстора „…обедата на социализма е неизбежна! Георги Кирков” в „червения кът” на едно училище, откъдето може да се открадне и „О”-то, за да остане „…бедата на социализма е неизбежна!” (8).

А и кому е нужна тази „Дружна песен” („песен, песен на труда”), която освен че вече не е „дружна”, в нея никой не се припознава като работник (9)?

И както е тръгнало, не само това „О”, но май всички „букви” от творчеството на Майстора ще отидат в Перловската река, захвърлени от новия интелектуален „елит”, който (в социалистическото) някога не се срамуваше да се припознае като „работник на културния фронт”!

Наистина, върху Майстора не се изсипа политическата помия на новите „дремиградски плашила”, каквато е съдбата на част от дейците на българското Възраждане, на българското националноосвободително (и социалистическо) движение; не беше демитизиран, не беше деидеологизиран.

Новите безгръбначни от „Политическата зоология” на Майстор Гочо Зуляма му избраха друга съдба - да бъде забравян, докато не бъде забравен въобще.

И действително, ако се изключат спорадичните печатни изяви на Майстора (главно на негови кръгли годишнини), той мъчително пътува към пътя на Забвението. Вярно, името му продължава да присъства, но само като „статист” в творчеството на други дейци на обществено-политическия и културния живот.

„После неговата реч е единствена в нашата литература, безподобна - написа някога политическият противник на Майстора - Симеон Радев. - Тя е една невероятна, при това безкрайно приятна смес от научно звучащи социалистически фрази, употребявани без педантизъм, сякаш с един вид иронично извинение, от популярни остроти, които отиват до зевзешки шеги, от литературни цитати, от пословици, от басни, от притчи, от думи, които са взети от кафенетата, от термини, които се срещат само в специализираните съчинения, нещо шарено, живописно, дяволито, умно почти всякога и всякога весело.”

…След всичко това си мисля: кое е по-добро - да си обруган, окалян и компрометиран, но жив в историята, или да си просто… забравян, докато бъдеш… забравен?

Къде си, Майсторе?

Къде е твоят безпощаден и безпощадно-прецизен кантар? Толкова нови „дремиградски смешила” те чакат! 

2011 г.


БЕЛЕЖКИ

1 От 45 отговорни редактори на „Работническо дело”, от които само петима журналисти, през периода 1927-1934 г. 36 лежат в затвора, но вестникът не спира излизането си. От 1939 г., когато  Работническата партия се слива с БКП и „Работническо дело” става приемник на в. „Работнически вестник” и орган на Българската работническа партия, още толкова фиктивни отговорни редактори поемат отговорността на работещите във вестника журналисти.

Валентин Караманчев е роден в гр. Гоце Делчев на 6 февруари 1932 г. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е като журналист в „Народна младеж” и „Работническо дело”, а така също в издателство „Народна младеж”, Партиздат и ДО „Българска книга”. Автор на книгите „Мървашки песнивец”, „Черешова задушница”, „Въздаяние”, „Елен от великата гора” и др.

3 По „Похвално слово за майстора”, из книгата на Димитър Генчев „Първоапостолите на идеала”, изд. „Христо Ботев”, 2006 г.

Доц. д-р Димитър Генчев (1947) работи в областта на историята, теорията и политическата практика на европейската социалдемокрация. Автор е на статии, студии и на книгите „Профили от кафене „Ландолт” (1990) и „Първоапостолите на идеала” (2006). Заместник-директор е на Центъра за стратегически изследвания на ВС на БСП и заместник-главен редактор на списанията „Понеделник” и „Ново време”. Носител е на годишната награда на Съюза на българските писатели за публицистика през 2006 г.

5 По Сергей Станишев, „Защото сме социалисти”, 2008 г.

6 Из статия на Георги Кирков за кризата в партията през 1900. По ст.н.с. д-р инж. Илия Ганчев (1943), iliaganchev.blog.bg, 2009 г.

През 1895 г. Георги Кирков завършва тригодишната Висша картографска школа във Виена, подобно на своя чичо и съименник Георги (Яков) Кирков, български картограф и математик, действителен член на Българското книжовно дружество, автор на първата биография на Васил Левски, издадена през 1882 г.

8 По интервю на Иво Беров с Васил Станилов, в. „Седем”.

9 По Калина Димитрова, zonabg.info, 1 май 2010 г.