Виктор Лидио Хара Мартинес (Victor Lidio Jara Martinez), чилийски поет, певец - създател на остра политическа лирика, режисьор, активист и член на Комунистическата партия на Чили е роден на 28.09.1932 г. в Чиян Виехо в семейство на селянин, което по-късно се преселва в покрайнините на чилийската столица Сантяго. Изгубва рано родителите си - майка му - неграмотна индианка от чилийския юг умира, когато Виктор е на 15 г, а баща му се пропива. Завършва католическо училище, после записва семинария, но не я завършва, прекарва няколко години в армията, след което се отдава на изкуството - играе в театъра пантомима, пътува из индианските села, събира народна музика, завършва театрално училище и става професионален актьор. Първият му голям успех е записаните, заедно с”Cuncumen” (фолк-група от радикални младежи) народни песни, както и “Parecido a la Felicidad”. Посещава Куба, където се запознава с Че Гевара; СССР и социалистическите страни от Източна Европа (1961). През 60-те г. става ръководител на Чилийския държавен театър. Подкрепя кандидатурата за президент на социалиста Салвадор Алиенде (1970-1973). Песента му “Venceremos” става химн на президентската кампания на Алиенде. Национализацията на чилийските медни рудници води до агресивната намеса на САЩ във вътрешните работи на суверенната държава. На 11.09. 1973 г., военните, начело с генерал Аугусто Пиночет, с подкрепата на САЩ завземат властта с преврат. Виктор Хара е разстрелян на 15.09. 1973 г. на превърнатия в концлагер стадион „Estadio de Chile” в Сантяго след четиридневни жестоки изтезания. В тялото на 40-годишния поет са открити 34 куршума. Съпругата му Джоан през 1981 г. издава във Великобритания книгата си „Виктор - прекъснатата песен”. През декември 2009 г. тленните му останки са препогребани в столицата на Чили - Сантяго.

Публикации:

Поезия:

В ЧАСА НА НАШАТА ГИБЕЛ/ превод и бележка: Никола Инджов/ брой 38 март 2012

ХАЙДЕ ПО ПЪТЯ ПРОСТОРЕН/ превод: Никола Инджов/ брой 56 ноември 2013

ПОМНЯ ТЕ, АМАНДА/ превод: Никола Инджов/ брой 57 декември 2013

НА ЛУИС ЕМИЛИО РЕКАБАРЕН/ превод: Никола Инджов/ брой 145 февруари 2022