СЕЗОНИ НА ДУШАТА

Анжела Димчева

Анжела Дімчева

Сезони душі

             Превод на украински език: Виктор Мелник
             Переклад: Віктор Мельник

Синя тъга

Моята синя тъга
не прилича на дъжд.
Моята синя тъга
не облича стари джинси.
В стаята й няма свещ,
нито избеляла снимка.
Моята синя тъга -
с вкус на водорасли,
с коси от нощен хлад
и тяло на шампанско -
аз не мога без теб,
аз не съществувам дори,
моя синя тъга,
не си отивай и за миг,
не си отивай
като догоряла свещ,
не отеснявай като джинси,
моя синя тъга -
неделен летен дъжд
преди магията на есента.

—————————–

Синій смуток

Мій синій смуток
не схожий на дощ.

Мій синій смуток
не вдяга старих джинсів.

В його кімнаті немає ні свічки,
ні вицвілої світлини.

Мій синій смутку -
із присмаком водоростей,
з волоссям нічного холоду
й тілом шампанського -

я без тебе не можу,
навіть - я не існую,
мій синій смутку,
не минай ні на мить,
не минай,
мов одгоріла свіча,
не ставай затісним, як джинси,
мій синій смутку -
невидимий літній доще
перед магією осені.


Контрасти

Тихо е.
Като в мрака на нощно море.
Тихо е.
Сякаш в миг ще удари камбана.
Тихо е.
Много имам да разказвам.
Тихо е.

Никой няма да ме разбере.
Шумно е.
Като в бездната на кабаре.
Шумно е.
Сякаш каца в душите ни НЛО.
Шумно е.
Никой не помни какво е било.
Шумно е.
Само с устни ти казвам „Здравей!”

Страшно е.
Без да искаш, някой ще умре.
Страшно е.
Сякаш дяволът все ни изпитва.
Страшно е.
Само докато го разберем.

—————————–

Контрасти

Тихо.
       Як у темряві моря нічного.
Тихо.
       Мовби дзвони за мить ударять.
Тихо.
       Так багато маю сказати.
Тихо.
       Хто почув би мене - нікого.

Шумно.
       В кабаре - як в безодні моря.
Шумно.
       Мов сідають в душі НЛО.
Шумно.
       Не згадає ніхто, як було.
Шумно.
      «Здрастуй!» - тільки губами мовлю.

Страшно.
       Ніби хтось незабаром помре.
Страшно.
       Мов допитує нас диявол.
Страшно.
       Та хіба його розбереш…


Среща

Ще те обичам,
когато ме напуснеш,
ще те докосвам,
когато ми се сърдиш,
ще те посрещам,
когато закъсняваш,
ще те целувам,
когато си ядосан,
ще ти помагам,
даже да не искаш,
ще подарявам,
когато дарът не е бреме…

И всичко мое ще е твое,
но първо трябва да повярваш,
че някога и някъде те чака
виртуална или жива среща

—————————–

Среща

Зустріч

Любитиму тебе,
коли мене кинеш,
торкатимусь до тебе,
коли будеш сердитись,
зустрічатиму тебе,
коли запізнишся,
цілуватиму тебе,
коли ти розгніваний,
помагатиму тобі,
навіть як не попросиш,
даруватиму,
коли дари не будуть обтяжливі…

І все моє буде твоє,
але спершу вимагатиму, щоб повірив:
десь і колись чекає на тебе
віртуальна або жива зустріч.


Рисунка

Дърво без корен
е като любов без двама.
Залязва болката,
но раната е кратер…

И дъжд, и сняг
омесва лавата,
но с думи само
ти не ще превържеш
раните.

Дърво без корен,
пусто,
кухо,
но изящно…

По лунен лъч
ще сляза да те търся.
Ръката ти
ще свети уморена.

Защо ли в моята картина
свъсено дърво подпира
звук и цвят,
мирис и сълза,
летния ти смях,
зимния ти дъх…
И цялата
непредсказуема вселена.

—————————–

Малюнок

Дерево без кореня -
як любов без двох.
Біль згас,
але рана - мов кратер…

І дощ, і сніг
змішалися в лаву,
та одними лише словами
не перебинтуєш
рани.

Дерево без кореня,
безлисте,
пусте,
але граціозне…

По променю місяця
спущусь, розшукуючи тебе.
Рука твоя
світитиме втомою.

Чому в картині моїй
нахмурене дерево підпира
звук і колір,
запах, сльозу,
літній твій усміх,
зимовий твій подих…
І Всесвіт увесь,
що не підлягає прогнозам.


Ескиз

Когато се докосват
душите,
танцът на устните
е излишен.

Когато те боли
от отсъствие,
представяй си за миг
снежните ми пръсти.

Рисувам душата ти
по стъкло
от кристално очакване.

Луната зъзне
прободена.
Невъзможно е само
възможното.

—————————–

Ескіз

Коли торкаються
душі,
танець губ
зайвий.

Коли заболить
моя відсутність,
уяви на мить
пальці мої снігові.

Душу твою малюю
на склі
кришталевого чекання.

Місяць тремтить
проколотий.
Неможливе - то єдино
можливе.


Реката

Капката-спомен
от тялото,
което връхлита,
като река ураганна,
като бялото
в пръските на водопада…
Безсилна е тя
по склона да спре,
безсилни са
хълмове, треви и клони.
Само след дъх
и тя е вече море,
а гората е цяла,
една земя обладана.
В клепките се крият
тонове лава,
пясък-захар по устните,
миди, които се разтварят.
Не говори за водата
идват бесни талазите,
покриват ме нежно
с грохот и мистика…
Без да възхвалявам,
без да отричам,
аз се моля насън
реката да ме обича.

—————————–

Ріка

Краплина-спомин
про тіло,
що наліта,
як ріка ураганна,
як біле
в бризках водоспаду…
Безсила
спинитися серед схилу,
безсилі
пагорби, трави і віття.
Тільки подих услід,
і вона вже море,
а ліс - вся земля,
якою оволоділи.
Під повіками зачаїлись
тонни лави,
цукор-пісок на губах,
мідії - розкриваються.
Не кажи про воду,
набігають скажено хвилі,
накривають мене
гуркотінням і містикою.
Не возхваляючи,
не відрікаючись,
прошу крізь сон
ріку любити мене.


Из цикъла „SMS-самота”

Із циклу «SMS-самотність»

21-ви век

Звън ме разболява,
звън ще ме лекува…
Значи
съществувам.

—————————–

21-й вік

Від дзвону захворіваю,
дзвін мене вилікує…
Отже,
існую.


Миг

Тихо е.
Докато вятърът се разбунтува.
Шумно е.
Докато слеем думите в целувка.

—————————–

Мить

Тихо.
Допоки вітер збунтується.
Шумно.
Допоки слова зіллються в цілунку.


Тайна

Часовникът
е
чиновник,
който отброява
ударите
на сърцето.

—————————–

Таємниця

Годинник -
то
чиновник,
який відраховує
удари
серця.


* * *
Лале - целувка сред росата.
Целувките - прекършени лалета.

—————————–

* * *
Тюльпан - поцілунок в росі.
Поцілунки - зламані тюльпани.