Ригас Велистинлис

Ригас Велистинлис, наречен и Ригас Фереос, Ригас Констандинос, е гръцки национален герой и първомъченик на гръцката борба за независимост. Роден през 1757 г. в заможно семейство в градчето Велистинион (наричан в древността Фере), исторически град в Тесалия. Отначало е учител в село Кисос, след убийството на турчин, който издевателствал над него, е принуден да стане хайдутин в четата на вуйчо си Спирос Зерас, която действа в планината Олимп. Учи за известно време сред монашеска общност на планината Атон, а после е секретар на фанариотския княз Александър Ипсиланти в Цариград. Когато Ипсиланти е назначен за управител на Молдова, заминава с него. По-късно е секретар на управителя на Влашко Николас Маврогенис. След несполучливата за турците Руско-турска война от 1787-1792 г. Маврогенис е обезглавен, а Ригас около 1793 г. заминава за Виена, където има голяма гръцка общност. Там издава вестник „Ефимерис” - на гръцки език, пише памфлети, организира тайно революционно дружество „Етерия”, издава пропагандни материали - военен наръчник, голяма карта на Балканския полуостров, както и конституция под заглавие „Революционен манифест или Нова политическа конституция на жителите на Румелия, Мала Азия, Егейските острови и Молдова и Влашко” (1797). Част от този манифест е „Боен химн” („Бойна песен”), който се разпространява бързо на Балканите. Превежда много, включително 2 пиеси на Молиер, участва като съавтор в редица издания. Пише стихотворения, издадени посмъртно в Яш през 1814 г. Последната му отпечатана приживе творба е „Прокламация”. Установил контакт с Наполеон, Ригас заминава за Венеция, за да се срещнат. Предаден от гръцкия търговец Димитриос Козанитис и заедно със седмина свои съмишленици е арестуван в Триест от австрийските власти, които след 5 м. затвор ги предават на турския управител в Белград - там гръцките патриоти са хвърлени в затвора и измъчвани. Вместо да бъде изпратен в Истанбул, за да бъде съден от султан Селим III, Велистинлис е удушен заедно с петима от другарите си в Небойшината кула в Белградската крепост в нощта на 13. (24). 06. 1798 г. Телата им са хвърлени в река Дунав. Личността му и идеите му оказват силно влияние на национално-освободителните движения на Балканите срещу турското робство. Ригас е герой на народни песни и литературни произведения. За Байрон и Пушкин той е символ на борбата за свобода. Предтеча на нашия Раковски. Деятелите от „Филики Етерия” подемат идеите на Ригас, считайки се за продължители на делото му. По-късно стиховете му отново звучат по време на въстания, през антифашистката борба, през гражданската война (1946-1949). В годините на диктатурата на „черните полковници” (1967-1974) името на Ригас носи нелегална студентска организация.


Публикации:


Поезия:

ИЗ „БОЙНА ПЕСЕН”/ превод: Кръстьо Станишев/ брой 38 март 2012