ИЗ “СТАЛАКТОНИ” (2010)

Румена Коларова-Шиндлер

***
пътуване назад към младостта,
а гарите са непознати,
под стрехите им лястовичите гнезда
очакват
отлетели птици

***
тишината отеква безсънна
по кривата между началото и края
опитва ехото да върне
тръпката несбъдната

***
макът прецъфтял
стеблото му зелено
не вярва,
че цветята са временни

***
парашутчета за меко кацане
на несбъднати пориви
издухва ги вятърът
оголва глухарчета

***
жълтеe поляната
с окапали листи
сънува
жълтурчета пролетни

***
падат звездите - една по една
високо им е на небето,
а земята е далеко
да ги приюти

***
стъпки в снега
отдавна стопени
оставили бяла следа
да води до тебе

***
шахматна е дъската
фигурите разпилени
не личи коя е победилата

***
от път, на път -
прекосена планетата
чака отвъд
покоят отнетият

***
бели пеперуди
пърхат над поляните
с булчинската си премяна
замитат какавидите

***
прецъфтя черешата
плод още няма
окапали цветчета
допълват хербария

***
капка по капка
сталактони в душата
пещера непроходима