Франсиско Урондо

бележка и превод: Никола Инджов

Все ми се струва, че съм го виждал някъде. Зачетен в поезията му, долавям жив човешки глас, който, изглежда, е звучал около мене. Дали в Куба или в Мексико, дали в други страни, приютили толкова аржентинци. Не съм сигурен кога и къде, сигурен съм в гласа му - а може би това е естествено при прочита на голям поет. Големият поет ти внушава, че изказва твои мисли, че борави с твои образи.
Франсиско Урондо е роден през 1930 година и бе един от големите американски интелектуалци. Поезия и драматургия, кино и журналистика, телевизия и проза - ето на какви поприща той съществуваше ярко и неповторимо като творец. Бе намерил също така своето място в революцията. Такъв човек не можеше да остане жив в страшните години, когато военните в Аржентина унищожаваха филмите на Чаплин и Фелини, книгите на Маркес, заглушаваха песните по радиото на Жоан Мануел Серрат. И Франсиско Урондо бе убит в сражение. Това стана в град Мендоса през 1976 година. Той остави много книги и един глас в съновиденията на неговия български преводач.

ИСКАМ ДА ЗАЯВЯ
ПРЕД ВСИЧКИ

Искам да заявя пред всички, пред духовенство и общественост,
кражбата на един чифт очила, на няколко
мръсни ризи и употребена носна кърпа,
на неизвестен брой стихотворения, които написах
в последните - или първите - години на тази война,
на един телевизор, грамофонни плочи, сувенири различни:
една книга от Ленин, една касетка с музика
с дон Пепе де ла Матрона, която ми подари
божествен приятел заради застъпничеството
на дон Фернандо Киньонес; на един
алжирски фотьойл, камъчета, писма, две бутилки
чилийско вино и други дребни неща, дребни,
но обични. Нищо измежду тези или други неща,
които пропускам, не ми се върна.
Открадна ги полицията на моята страна от моя дом.
Те бяха доста внимателно класифицирани:
дълги и къси, добри и лоши. Тези предмети
бяха като предметите, които се продават
навсякъде. Стиховете говореха за мускула ми отляво,
друг предмет напомняше проблемите на балистиката
във връзка с чувствата, трети подсещаше за страха,
който изпита един сержант, когато
изненадващо бе нападнат, и други теми,
забравени от мене благоразумно. Някои от книжката
изчезнаха поради опасения, появили се у други хора,
между тях хубава жена с прекрасното име Лусила.
Тя с ръце, предназначени само за удоволствия,
изгори едно по едно моите листчета. За другите
се погрижиха полицаите и офицерите от сигурността,
които дойдоха за мене и ме отведоха.
Искам да заявя кражбата заради загубата
на стихове и оръжие, тъй като са невъзстановими. Бяха
откраднати от народа на републиката, на когото
те, естествено, принадлежат.

ГРАДИНИ И ПАРКОВЕ

Като жълта китайска слива на един фенер
се полюшва обесеният. Никой
няма да го забрави, както никой
не забравя вкуса на странните плодове.

Неизвестни са обстоятелствата, които
прекъснаха ограничената му мъдрост, но
минувачите споделят с преувеличена увереност,
че изплезеният език му е попречил да се усмихне.

Можеше да се усмихне преди малко. Беше
сред приятели, отдалечен от грижи,
и залогът му в покер бе действителен.

Знаем какви последствия преодоляват
кутсузлиите в играта,
но все пак жалко е, че при такива карти
дойде нещастния му край.

Който представлява реда - той не играе.
Федералната полиция е действена. Нейните офицери
са добре възпитани, изучават
различни хватки, прескачат препятствия,
овладяват техниката на коварството, на контраудар.
Действен корпус, но неуместен.

Корпусът пристигна, след като обесеният
изплези език. Късно дойде.
Късно
си изпищял.

Една двойка успя да го види жив.
Тялото му трептеше
в пубертетни конвулсии
и двойката избяга; момичето
забрави някои одежди
и усети студ.

Не върви студът да влиза именно оттам.
Господ е създал туй място за други посетители,
поради още обесени, с които се срещаш в живота.

Обесеният също ще изпита студ.
Безкраен студ и студ завинаги. Вечно
безмълвие, вечния хлад на смъртта -
признак на мъжественост.

Ако двойката не бе закъсняла,
ако обесеният още не се беше обесил,
той щеше да изпълни сърцето на момичето
и тя щеше да го обикне с нежна деликатност.
Но вече е твърде късно.

Късно дойде патрулът, твърде късно
дойде офицера, обучен в курсове,
който има смелостта да не употребява одежди женски.
Дойде късно
и не извади езика.

Ах, тревата, ах, бялата трева на парка Чакабуко!
Колко долни дрехи,
колко девствености,
колко обесени са изчезнали тук!

Езикът расте,
от него изтича сладострастната нощ на парка,
отломените чувства на този свят.

Вятърът клати и преобръща забравени форми, люлее
тялото на обесения и също тялото
на едно бедно момиче.

Момиче блуждае по парка,
търси забравените си одежди.

Блуждае между кървави сенки
и студът навлиза в нея
през най-дълбокия шев на плътта.

Вече няма обесени, ни полицаи, също
изнасилвания, които възбуждат толкова любопитство.

Полицията отнесе изгубените вещи,
безстопанствените тела,
подигравката на мъртвите.

При изгрев слънце всичко изглежда в ред.
Децата пеят,
птиците си играят.

УМРЯ САЛВАДОР АЛИЕНДЕ

Умря Салвадор Алиенде и се отвориха още веднъж
апокалиптичните рани на Никарагуа,
на Бразилия, на Гватемала, на Боливия, на цялата южна
и средищна земя на материка. Планините се снишиха,
реките изсъхнаха.
                   Умря Пабло Неруда и много слова
промениха смисъла си. Кучето Оливарес, може би и Черният
Хоркера - така засмян, работническата класа
                                                                 бяха убити
навсякъде: и никой не защити Чили, и самата класа
не знаеше какво да прави, когато унищожението
изглежда като воля на империалистическата войска.
И вече изсъхнаха реките, планините се срутиха, кравите
и игуаните родиха в полет мъртви птици, говорът
остана без въздух, без селяни, въздухът без светлина,
защото умря със своите другари Салвадор Алиенде, безстрашен
като момче, умря с оръжие в ръка, сякаш
очакваше нещо от неблагодарността,
надвиснала над него.