ТАЙНСТВЕНО

Божидар Божилов

Никой не знае къде ще умре.
Но аз зная.
В последния миг на своя живот
аз ще бъда в един измислен град,
съставен от улиците, къщите и дърветата,
от небесата, дъждовете и звездите
на петнадесет истински градове.

В тоя град улицата на Прага
ще се пресича с парижкия булевард,
там мокрите крайбрежни камъни
ще блестят от светлините на Хавана и Шанхай,
там веселият сняг на Москва
ще пада над палмите на Палермо,
там ще се издига Витоша
и ще влачи замислени води Шпрее…

И вие вече се усмихвате.
Навярно на всеки ъгъл от тоя град
ще има по една жена,
по една бяла, жълта, черна, руса, тъмнокоса,
тъмноока, светлокоса…

Не!
В тоя град ще има само една жена.
Жената, която ме е обичала най-много.
Тя ще ме обича само една минута
и аз ще я обичам само една минута,
минутата преди да умра.

Ние ще влезем в гондолата
и аз ще стисна нежно ръката й,
ще я отведа на площад „Сан Марко”,
за да се закълна пред Златния ангел
в очите й.

И тогава ще умра.
И няма да умра.
Защото, за да умреш -
трябва да умреш някъде,
а аз ще умра само в едни очи,
които са измислени.