Константинос Кавафис

превод: Божидар Божилов

Във тъмни стаи, дето тежки дни
живея, със ръце опипвам голите стени
прозорци да намеря. Ах, да можех да отворя
във тая тъмнина поне един прозорец!
Ала прозорци няма. Или аз не мога
да ги намеря. Може би тъй по-добре е даже.
Ще бъде светлината нова мъка и тревога.
Кой знай какви неща ще ми покаже.