1878
превод: Никола Инджов
На Георги Дряновски
Земята се разцепва на две.
Полукълбата изсипаха своята мъка.
И се превърнаха в камбани.
Отекна цялата земя.
Запя!
От висотите на Шипка
се разтвори юмрукът на страха.
Пада последната надменност
със своя опозорен полумесец.
Кръвта се усмихва най-после,
най-после от векове насам.
Бийте, камбани!
Бийте!
Свободата сега е зелена луна на надеждата.