Лидия Жорже

Лидия Жорже (Lidia Jorgeе) е родена през 1946 г. в южната португалска област Алгарве. Завършва Романска филология в Лисабонския университет. През 1970 г. заминава за Африка и прекарва няколко решаващи за кариерата й на писател години като учител в Ангола и Мозамбик по време на последната фаза от Колониалната война - атмосфера и опит, които ще бъдат съживени години по-късно във въображаемото пространство на романите й. Първият от тях, „Денят на чудесата”, е излиза през 1980 г. и привлича интереса на читатели и критика със забележителната изобретателна способност на авторовия почерк, заради който Жорже се утвърждава като един от основните гласове в процеса на обновяване на съвременния португалски роман. Обновлението в тематичен план намира израз във водещото за текстовете взаимопроникване между социална и историческа тъкан. Вторият й роман „Следобедна закуска на пристанището” излиза две години по-късно и печели литературната награда на Лисабонската община. След още две, през 1984 г., „Вести от дивия град” е отличен със същата награда. С „Брегът на шепотите” (1988), който описва преживяното във войната в Африка, Жорже заема видно място в съвременната литературна панорама на своята страна. Филмовата адаптация на творбата от 2004 г. е дело на Маргарида Кардозу. „Последната жена” (1992) пък е алюзия за мита за песента на русалката - роман, който припомня силата на женското прелъстяване и същевременно разсъждава върху смъртта. „Долината на страстта” (1998) е отличен с множество национални и международни награди, а „Ще победим сянката” (2007) и „Нощта на пеещите жени” (2011) са заглавията на последните й два романа. Жорже черпи от примитивното и мистично пространство на родната Алгарве голяма част от своята оригиналност. Отвъд тематичното разнообразие в романите й, социалното и индивидуалното място на жената преди и след Революцията на червените карамфилите в Португалия е една от водещите линии в творчеството й. В стилистичен план специално внимание е отредено на фантастичното, което от една страна, е в известен смисъл изначално вложено в португалската литературна традиция, а от друга, се доближава до латиноамериканския магически реализъм и по-специално до модела на Габриел Гарсия Маркес. Лидия Жорже е автор и на разкази, събрани в сборниците „Съпругът и други разкази” (1997) и „Спящият красавец” (2003), както и на есета и детска литература; сътрудничи и на периодичния печат със статии и хроники. Пиесата й „Масонът” е поставена в Националния театър „Дона Мария II” през 1997 г.


Публикации:


Проза:

ПЪТУВАНЕ ЗА ДВАМА/ превод: Илияна Чалъкова/ брой 38 март 2012