Татяна Реброва

превод: Спаска Гацева

ТАТЯНИН ДЕН

Небето до своята гръд
притискам - ръка до рана.
Лебеди, своя плач на Татяна
подарете й тоя път.

Често се случва при вас
раздялата със Родината.
Тук да остана, макар полуглинена,
навеки налага се аз.

За да изплача руския мит
ваше перо ще наточа.
Само сърцето - честно отроче -
тайно проплаква за честен гамбит.

Януари, Татянин стон.
Кърпа, шейна запъхтяна
и лебед сънува Татяна,
и Врубел, и люляк, и кон.

ЩАСТИЕ

Като два фара в снегопад,
забравени от мен, горят
зад тюла нежни мандарини.

Свят вечен. Образи старинни.

Отците свети - същи впряг
еленов - дебнат за награда.
Свещи и роза, ден - шарада,
на имен ден, като на имен.

И бабината брошка, валс…
И посред цялото величие
се влюбваш, хоп, до неприличие.
- Във мене Вие. Аз - във Вас.

РОДИТЕЛСКА СЪБОТА

Към масата неволно приближих
и…как ухае бабиното блюдо
оранжево. Това не е ли чудо?!
На ябълки! И как преглъща Бог
и аз в пижама, боса, мушморок.

…ибо навсякъде си ти…

Тоя свят глупашки стиска
като глупава обувка
моята душа сред път.
Трошката-брава побутва,
явно много му се иска
със вратата да се срутя,
и не дай бог, отвъд.

И поветицата-троскот-
като псе да припълзи.
Боже, дай ми ключа. Онзи,
за света, във който боса
плаках. Боже, помози!

***

Тая есен е моя,
за мен. И за мен.
Дълга струя след струя
по стъклото гадае.
Ни пазач, нито тюл, само есен и дом
и надеждата с мене в пространство едно,
като карта щастлива в тестето, сияе.
Сякаш кръв през годините тая есен блести
по ушите ми, двете, в две обеци,
мое минало, бъдеще, виждат я те -
тая есен, моето детско палте.
Утро, с брошка от скрежния лак,
антикварна в словестния шлак,
есен, моя ти ще си, знам,
без да знаеш, че няма те там.