ВРЪЩАНЕТО НА ОТГОВОРНОСТТА. КАК СТАЛИН СПЕЧЕЛИ ИЗБОРИТЕ
превод: Литературен свят
Вчера беше годишнина от смъртта на Сталин - и ми се щеше да напиша по този повод текст, но не ми стигна времето, затова го пиша едва сега. Ще отбележа, впрочем, че това закъснение ми позволи да открия, че тази тема беше отмината практически от всички СМИ - както вестници и списания, така и интернет-издания, включително частни блогове. По този повод могат да се направят много различни изводи, аз ще изкажа своето мнение. Което се състои в следното: никой не желае да обсъжда днес Сталин, тъй като народът категорично поиска неговото възраждане. Тези, които са съгласни с това, не искат да «подплашат» ситуацията, а онези, които се страхуват панически от този факт, не искат дори пред себе си да признаят какво се е случило.
Всъщност, самият Сталин дълго преди смъртта си е разказал за бъдещето си в руската история: «Аз знам, че след смъртта ми на моя гроб ще натрупат много боклук, но вятърът на историята безжалостно ще го отнесе». Но никой не е очаквал, че резултатът ще бъде достигнат толкова бързо, когато още са живи хората, виждали Сталин, когато са минали само няколко години от смъртта на онези, които Сталин е поставил на постовете им (Т. Хренников и Н. Байбаков).
Впрочем, това можеше да се очаква след като на власт в страната ни дойдоха либерали-антисталинисти. За последните 20 години те направиха толкова за оправдаване на всички дела на Сталин, дори на онези, които самите те му приписаха, че опитите за неговото осъждане днес в очите на народа изглежда пълен идиотизъм. «Разстрелваше, - казва народът, - правилно е постъпвал, какво друго да се прави с днешните рушветчии и корумпирани?» Хулителите на Сталин се опитват да сочат разстреляните работници и селяни, но получават в отговор само един-единствен аргумент - било е така, именно защото рушветчиите-чиновници са стоварвали всичко на обикновените хора, за да избегнат заслуженото наказание.
От гледна точка на спора това е безсмислена ситуация - противоположните страни апелират не към фактите, а към своите представи, а не слушат аргументите на противника. Макар че колкото и да е странно, образът на Сталин при тях се получава напълно подобен - с малко изключение.
И при едните, и при другите Сталин е много твърд ръководител, но според либералите това е било за него самоцел, а според противниците им - само начин да постигне поставените и, както биха казали сега, крайно амбициозни цели. Така, либералите отчаяно отказват да признаят, че задачите, които са били решени при Сталин, са следствие от построения от него държавен модел. Може би защото те изобщо не вярват в ефективността на държавата (макар че тогава как може да се обясни феноменът Китай?). Може би защото за тях е нетърпимо да признаят, че Сталин изобщо е постигнал нещо …
Защо те се дистанцират именно от Сталин? Отчасти това е свързано с факта, че в значителната си част те са потомци на онези, за които съветската държава призна, че са заемали не съвсем достойни позиции. А съвременните либерали много високо ценят статута и комфорта (или, както те казват понякога, «важност») - и такава загуба за тях би била наистина катастрофа.
А частично е свързано и с факта, че, ненавиждайки руската държава уж тъкмо защото е държава, те много обичат нейния противник, който съвсем не е по-малко държава, дори е империя. Именно по тази причина възниква силното подозрение, че тези хора всъщност съвсем не са либерали, а просто ловки приспособленци, които много обичат властта и парите, но страшно не обичат отговорността.
И именно по тази причина те не могат да простят на Сталин действията му - понеже той вменявал на всички (и най-напред на себе си,) именно отговорност. И преди всичко пред собствената страна, която тези хора, както показва опитът, силно не обичат. И, разбира се, наказвал за несъответствието между хората, заемащи високи длъжности, и отговорността, които тези длъжности предполагат.
Струва ми се, че тъкмо в това е и главното несъответствие между днешните либерали и народа на нашата страна. Народът категорично иска от властта отговорност пред страната и пред него, народа, а либералите искат власт и постове и категорично отказват да признаят своята отговорност - пред народа, в частност. Впрочем, някои намекват, че отговорността трябва да е тъкмо пред руския народ, а не да речем, пред американския, и затова всички наши либерали в действителност съвсем не са либерали, а русофоби, преструващи се на либерали. За да не ги разобличат.
И главният извод. Народът на изминалите избори ясно и разбираемо демонстрира, че иска властта да прояви отговорност. И се вижда добре, че Путин разбра този призив - във всеки случай, в неговите статии и речи количеството либерални призиви намаляваше през цялото време, а обещанията за отговорност се увеличаваха. Ще направи ли нещо той в тази насока, е отделен въпрос, но днес смело може да се каже, че в очите на народа Сталин и отговорност са неразделими понятия. И в този смисъл изборите на 4 март, точно в навечерието на годишнината от смъртта си, спечели Сталин.
http://www.odnako.org/ 6.03. 2012