ХАЙКУ
1
Празник. Победителите вдигат
стени от знамена - да не съзрем
страха зад тях.
2
Никога орли
на знамена не кацат.
Сигурно затуй с орли ги кичим.
3
Мечти за свобода…
Така са хубави,
докато са мечти!
4
Пролет - през решетките на приюта
слънчеви лъчи танцуват
с чехлите на ампутирания.
5
И път, и кръв…
И винаги
свършек - за начало!
6
Отдих - между две атаки
войникът сърба страх
от тенекиеното канче на смъртта.
7
Гробище -
мълчание на камъка
срещу забравата.
8
Нищо тъй не ме заробва
както жаждата
за свобода.
9
Аз си вкарвам
в ред живота,
а Бог си отдъхва.
10
Все по-трудно ми е да го разбера:
от кръв майчина дошел в света,
в пръст да си отида.
11
Подранили минзухари -
в пламъците им
бездомно куче спи.
12
И след вчерашния дъжд
Треви ще избуят.
Старея под нова дъга.
13
Доволно
е водното конче -
ездач му е слънцето.
14
След свeтулки тичахме
и не видяхме,
че подминахме звездите си.
15
Само по затръшнатите
от смърта врати
не тропай.
16
Бог бил разпнат…
Вместо да намразя кръста -
кръстя се. И го възраждам.
17
Отдалече идвам.
Надалеч отивам…
Не ми вярвай, че съм тук!
18
Даже изпод сочещия пръст на геранилото
Бога си не вижда
кладенчовото око.
19
Майски ден е.
Ширнала се е далечината
в кукувичия глас на годините ми…
20
Свърши спектакъла. Бедният клоун
с парче от афиша
си бърше потта.
21
Сталактити, сталакмити…
Зъби ли се
или се усмихва планината?
22
Загнезди се в душата ми страхът…
И люпи
слепи истини.
23
Братко язовец, да се прегърнем,
да заспим в бърлогата и вятърът
да ни пее песни от безкрая…
24
Вече хиляди години лази
Свинксът в пясъците - за да не изрони
с гръб звездите…
25
Праха след огъня, праха след спомена,
праха след времето…
А след праха?…
26
Времето!…
Забележимо е,
когато липсва…
27
Александрийска тайнственост! - далечна е
прахта от овъглените папируси…
А пожарите са близко, близко…
28
Тухла в каменния зид -
кръвясало око
от къс поробена земя.
29
За вечното всичко ми каза
прахът,
който нищо не помни.
30
Ширен ден над Лесбос.
В мисъл за Сафо -
мъглица от въпроси…
31
И след пищните цивилизации
какво остана?
Грънци…
32
В тухла от хилядолетен зид -
детска стъпка…
Толкова ли е милостта ти, време?
33
Тракийски могили - изгърбена
от армии
орна земя…
34
Слепи крепостни руини -
виждат ни
в мечтите си от друго време..
35
- Търся светлина от прадедите си,
а виждам мрак…
- С опрощение търси!
36
За дълго питалите в древността:
„Какво даваме на поколенията?” -
няма отговор.
37
Пак сред стратурковите бразди -
военни спомени;
и месец благ - комат за дядо ми…
38
Войни. И армии -
месо, месо, месо… И нови армии…
Има ли какво все още да се брани?
39
Война:
безсилието заболя; преливат му
реки от кръв - да оцелее.
40
Накъдето изгревът - след него,
накъдето залезът - след него!..
Вървели сме. Вървим. Че иначе….
41
Стиховете, и от преди век,
са като днешни….
Няма време!
42
Подвизи ли!?
Вехтошар брои медалите
и някаква си там цена им слага.
43
Гладки и неподозиращи чела -
трудният си тест попълва времето
с йероглифите на бръчките по тях.
44
На челото на мъртвеца -
пеперуда като пламък -
свещ от Бога!
45
Времето си е отишло -
в хладното сърце на камъка
хаосът сънува, че е вечен.
46
- Ти, вода, която гледаше годините,
какво видя?
- Другото лице на всичко друго - каза тя.
47
Село в планината:
без стопани - къщите,
църквата - без поп.
48
В селото -
самотни старци.
И далечна младост - в сълзите им.
49
Старият бор стана под на къщата. Сега
и стопанинът, и червеят
все в една посока тичат.
50
Свещта попарва
пръстите на мъртвия,
а мен боли…
51
Петльовото кукуригане
стана тишина на утрото.
Твърде малко дава многото.
52
Въздухът в ручилото прописква
тъй жестоко, че се врязва
в мен страданието на гайдаря.
53
Дядо ми,
преди да се роди баща ми,
весел като внука ми е бил.
54
Останаха от баща ви
рогата за дръжка на ножа,
о, агънца.
55
В сън ли, наяве ли, спирам, поя
в звездния вир свойта кранта крилата…
Детство, ще ме надживееш ти.
56
Детско време -
в спомените
за прегръдка се завръща.
57
Накъдето и да се отправиш,
празни са посоките, щом детството
пред тебе не върви.
58
Танц на огъня -
под него
пепелта е изначалие.
60
Стара лястовица. Но пак литва
в точен миг, на точно място
гроб да се намери.
