ХАЙКУ

Димитър Горсов

1

Празник. Победителите вдигат
стени от знамена - да не съзрем
страха зад тях.

2

Никога орли
на знамена не кацат.
Сигурно затуй с орли ги кичим.

3

Мечти за свобода…
Така са хубави,
докато са мечти!

4

Пролет - през решетките на приюта
слънчеви лъчи танцуват
с чехлите на ампутирания.

5

И път, и кръв…
И винаги
свършек - за начало!

6

Отдих - между две атаки
войникът сърба страх
от тенекиеното канче на смъртта.

7

Гробище -
мълчание на камъка
срещу забравата.

8

Нищо тъй не ме заробва
както жаждата
за свобода.

9

Аз си вкарвам
в ред живота,
а Бог си отдъхва.

10

Все по-трудно ми е да го разбера:
от кръв майчина дошел в света,
в пръст да си отида.

11

Подранили минзухари -
в пламъците им
бездомно куче спи.

12

И след вчерашния дъжд
Треви ще избуят.
Старея под нова дъга.

13

Доволно
е водното конче -
ездач му е слънцето.

14

След свeтулки тичахме
и не видяхме,
че подминахме звездите си.

15

Само по затръшнатите
от смърта врати
не тропай.

16

Бог бил разпнат…
Вместо да намразя кръста -
кръстя се. И го възраждам.

17

Отдалече идвам.
Надалеч отивам…
Не ми вярвай, че съм тук!

18

Даже изпод сочещия пръст на геранилото
Бога си не вижда
кладенчовото око.

19

Майски ден е.
Ширнала се е далечината
в кукувичия глас на годините ми…

20

Свърши спектакъла. Бедният клоун
с парче от афиша
си бърше потта.

21

Сталактити, сталакмити…
Зъби ли се
или се усмихва планината?

22

Загнезди се в душата ми страхът…
И люпи
слепи истини.

23

Братко язовец, да се прегърнем,
да заспим в бърлогата и вятърът
да ни пее песни от безкрая…

24

Вече хиляди години лази
Свинксът в пясъците - за да не изрони
с гръб звездите…

25

Праха след огъня, праха след спомена,
праха след времето…
А след праха?…

26

Времето!…
Забележимо е,
когато липсва…

27

Александрийска тайнственост! - далечна е
прахта от овъглените папируси…
А пожарите са близко, близко…

28

Тухла в каменния зид -
кръвясало око
от къс поробена земя.

29

За вечното всичко ми каза
прахът,
който нищо не помни.

30

Ширен ден над Лесбос.
В мисъл за Сафо -
мъглица от въпроси…

31

И след пищните цивилизации
какво остана?
Грънци…

32

В тухла от хилядолетен зид -
детска стъпка…
Толкова ли е милостта ти, време?

33

Тракийски могили - изгърбена
от армии
орна земя…

34

Слепи крепостни руини -
виждат ни
в мечтите си от друго време..

35

- Търся светлина от прадедите си,
а виждам мрак…
- С опрощение търси!

36

За дълго питалите в древността:
„Какво даваме на поколенията?” -
няма отговор.

37

Пак сред стратурковите бразди -
военни спомени;
и месец благ - комат за дядо ми…

38

Войни. И армии -
месо, месо, месо… И нови армии…
Има ли какво все още да се брани?

39

Война:
безсилието заболя; преливат му
реки от кръв - да оцелее.

40

Накъдето изгревът - след него,
накъдето залезът - след него!..
Вървели сме. Вървим. Че иначе….

41

Стиховете, и от преди век,
са като днешни….
Няма време!

42

Подвизи ли!?
Вехтошар брои медалите
и някаква си там цена им слага.

43

Гладки и неподозиращи чела -
трудният си тест попълва времето
с йероглифите на бръчките по тях.

44

На челото на мъртвеца -
пеперуда като пламък -
свещ от Бога!

45

Времето си е отишло -
в хладното сърце на камъка
хаосът сънува, че е вечен.

46

- Ти, вода, която гледаше годините,
какво видя?
- Другото лице на всичко друго - каза тя.

47

Село в планината:
без стопани - къщите,
църквата - без поп.

48

В селото -
самотни старци.
И далечна младост - в сълзите им.

49

Старият бор стана под на къщата. Сега
и стопанинът, и червеят
все в една посока тичат.

50

Свещта попарва
пръстите на мъртвия,
а мен боли…

51

Петльовото кукуригане
стана тишина на утрото.
Твърде малко дава многото.

52

Въздухът в ручилото прописква
тъй жестоко, че се врязва
в мен страданието на гайдаря.

53

Дядо ми,
преди да се роди баща ми,
весел като внука ми е бил.

54

Останаха от баща ви
рогата за дръжка на ножа,
о, агънца.

55

В сън ли, наяве ли, спирам, поя
в звездния вир свойта кранта крилата…
Детство, ще ме надживееш ти.

56

Детско време -
в спомените
за прегръдка се завръща.

57

Накъдето и да се отправиш,
празни са посоките, щом детството
пред тебе не върви.

58

Танц на огъня -
под него
пепелта е изначалие.

60

Стара лястовица. Но пак литва
в точен миг, на точно място
гроб да се намери.