ТЕОРИЯ НА ЦВЕТОВЕТЕ

Ерберту Елдер

превод от португалски: Илияна Чалъкова

Имало едно време един художник, който имал аквариум с червена рибка. Живеела рибката кротко в компанията на червения си цвят, докато не започнала да почернява отвътре, да показва черен възел иззад кървавочервения си цвят. Възелът нараствал, разстилайки се и обхващайки цялата рибка. Пред аквариума художникът с удивление присъствал на появата на новата рибка.
Безпокойството на художника се състояло в това, че тъй като бил принуден да прекъсне рисуването там, докъдето стигал червеният цвят на рибката, не знаел какво да прави с черния цвят, на който тя сега го учела. Причините за безпокойството се заключавали в наблюдението на фактите и се подреждали в следния ред: рибка, червен цвят, художник, бидейки червеният цвят свързващото звено между рибката и картината посредством художника. Черният цвят съставлявал вътрешната същност на реалността и отварял пропаст в първичното доверие на художника.
Разсъждавайки върху причините за промяната, точно когато се основавал на своето доверие, художникът предположил, че рибката, изпълнявайки магически трик, показвала, че съществува един единствен закон, валиден както за света на предметите, така и за света на въображението. Това бил законът на метаморфозата.
След като прогледнал за този вид доверие, художникът нарисувал жълта рибка.