ЗАСЕНЧВАНЕ НА СНИМКАТА

Методия Ст. Тошевски

превод от македонски: Владимир Луков

ЗАСЕНЧВАНЕ НА СНИМКАТА

Помътнена вода до колене газя
Покаяници ме придружават
Хвърчащи мисли се мешат в главата ми
И с три ума вече не знам да се пазя

Като вихрушка кръшна търчи пред очите ми
И проблясва снимка под слънчев лъч
Пряко стена се заслушвам в болезнен плач
Майка плаче, кълне татково начинание

Китка цветя упойващи мириси шири
Идват от паметта, спомени се редят
И няма нищо сега, което да ги смири

А тия, които са празни, съхнат в яда си
И с думи придумани са по-малко вредни
Ала душата им празна е все така пъклена


БУДЕНЕ

Вълните правят магичен кръг от мечти
Сънищата ни държат в робство
Ала мигът на разсъдъка е по-друг

Коренът се вкоренява в задълбочената мисъл
В кръвта тече кръв
Пробужда бунт

Не се смиляват боговете горе в небесата
Да я имаме всекидневно нашата трапеза
Богато подготвена за добре дошъл

Беше далечна жалба
Не ни я донесоха чуждоземци в дар
Песента се роди от светлината

Беше недоизречена мисъл в много очи
А как избликна, как се разви като небе
Докато бяхме в корена корен


РЕДУВАНЕ

Сега ще търчим до крайния бряг на надеждите
Зад скритите жалби за тебе

До възвръщането на дъха

Тази среща носи непокорство с непримирима болка
Притаена е зад задния ден на съмнението
Носи невиждана гордост за малки неща

Разлистването е бяла игра на цветовете
Не искам да мисля за разгневената нощ
Сънят ми бездруго ме прави първичен

Оставям те за да те имам завинаги