Михаил Тошков

***
В широкия смисъл културата е съвкупност от всичко създадено от човешкия труд - достиженията на човечеството в областта на науката и изкуството, езика, училището, литературата, идеологията в обществения живот на една нация.
Ясно и просто. Но ако започнем да ровим в натрупаните културни пластове, ще стигнем до неща, с които някои ще са съгласни, но други ще започнат да роптаят.

***
Масовата култура или културата на масите. Не можеш да избягаш и да се скриеш от нея. Тя ни заобикаля и провокира отвсякъде, но задоволява нечии вкусове и потребности. Културата на масите не поднася ни най-малък стремеж да вае изисканост на духа. За масите езикът не е никакъв разкош, а непрестанно „изпълнение на смъртна присъда” над високата литература. Литературната магия е напълно затихнала, метафориката е мъртва и „културният живот” се движи само сред стереотипи.

***
Пишеш за човека от масовката, който полудява, ако остане сам. Пишеш за него с надеждата да го въведеш в самотата на индивида и зоната на усъвършенстването. Невероятна грешка. Та той счита самотата за тъмнина и щом се усети отвързан от каквито и да било задължения, се втурва сред тълпата, диша миризмите й и поглъща „живителния” й шум. Тъй живее човекът от масовката, без който този свят нямаше да има робски изградените пирамиди за фараони.
Не пиши за него! Пиши за себе си!

***
Мъжественост. Отвратително определение за жената. Нейният прототип е в гръцката митология - очарователно женско тяло докопало копие, двуполовото същество Палада… Мъжествеността на амазонките, на които отрязвали дясната гърда да не им пречи при опъването на стрелата. Мъжественост - някога „героини на труда”, днес „мажоретки на разкрепостената любов”, наречени „силиконки”. Но и мъжествеността при жената, и женствеността при мъжа, са човешки прояви.

***
Бездуховността и безчовечността раждат терористи, които се оправдават с религиозната си принадлежност. Общо взето народите и културата им кипят от хаос и безредие. Не само ние живеем в преход, цялото човечество ври в социален и религиозен преход. Понятието „култура” девалвира и културните „ценности” се обезцениха. Парцаливото чучело на съвременната култура е с прокъсани джобове, но става все по-внушително и заплашително, става толкова голямо, че ние минаваме под краката му, наречени „билбордове”.
Мъча се да си създам своя малка култура, като бастун за осакатената ми душа.

***
Тълпата не е нищо друго, освен придвижващи се човешки маси от едно място на друго, преливащи от една в друга човешка формация, съобразяващи се с навиците на една или друга група, племе, народ. Бягството от родината е загърбване и на нейната култура. Културни традиции се създават само при хора с уседнал начин на живот.

***
Става дума за култура, за културен и некултурен човек, за култура на разни народи. Процесът е с продължителен или кратък живот, процес, който съпровожда човека и е основна канава на неговата история.
Плувахме в руската култура, днес - в западната, но ни интересуваха и античната, китайската, арабската, индийската, вавилонската…, да те заболи глава от многообемност на паметници и на езици, които се борят да просъществуват. Затворени в себе си култури, невлияещи се една от друга, със свои закони на мислене. Самотни някога култури, умиращи в собствения си, издълбан от самите тях саркофаг.
А днес, при тази мълниеносна комуникация - интернет, скайп, фейсбук… - за каква култура може да се говори, освен за „глобално интелектуално задоволяване” на хрупащото и мляскащо човечество. Общност на живота, в който е невъзможно да се опреш на някакво духовно единство.