Василий Майков

Василий Иванович Майков (1728, Ярославл - 17 (28).06. 1778, Москва) е руски поет и драматург, син на помешчик-офицер. Служи в Семьоновския полк, по-късно заема различни цивилни длъжности. Масонството, към което принадлежал, не се отразило в произведенията му. Автор на оди, духовни стихотворения, епиграми. В творбите си се стреми към простота и естественост на фразата, използва мотиви от народния живот и съвременната действителност. Създава героични трагедии: „Aгриопа”, Москва, 1775; 2 издание, Москва, 1787; „Фемист и Йеронима” (издадена 1775) ), пастирска драма с музика: „Селски празник, или Увенчаната добродетел” (1777). Най-талантливите му произведения са комичните му поеми („Играчът на карти”, 1762; 3 издание, Москва, 1774; „Елисей, или Раздразненият Бакхус”, 1771; 2 издание, Москва, 1788), басни и приказки. Погребан в Донския манастир.


Публикации:


Поезия:

КЪМ БЪБРИВИЯ/ превод: Георги Ангелов/ брой 38 март 2012