УСАМОТЕНОСТ
превод от македонски: Владимир Луков
УСАМОТЕНОСТ
Достигаш края на улицата…
Нанагоре скали
каменитни
в неизвестното извисени…
зад тебе фучат ветрища
- и няма връщане…
Въздъхваш,
дълбоко въздъхваш
и полека се качваш -
камък по камък,
с ръце удължени
като по чудо във висините -
сякаш парцали
се свличат от тебе…
Усамотеност!
Ала се сещаш -
на пръстите…
на десетте…
преплиташ ги,
чевръсто ги стягаш,
до болка ги стягаш,
до проумяване…
чувстваш топлина,
и виждаш светлина
откъм върха
на скалите…
СНЕЖНО
Пак снежи…
снежи…
тихо снежи…
покривите са като бели калпаци,
а клонките - бели дантели…
Вървежът е лесен -
сякаш в приказен свят навлизам
през седем прохода;
и болката нося със себе си:
студена е…
както студена е
белотата;
и е проходима
като самите проходи,
изобщо не ми тежи,
а и връз нея
както върху покрив
пак снежи…
тихо снежи…
снежи…
