СЪЛЗА ОТ МОЕТО СЪРЦЕ

Джуни Александрова

Повече от век аз търся твоя син.
Най-сетне го намерих.
Той спи спокойно в моята родина.

Река, по-бистра от самото име Бистрица,
ливада до самата нея
и малка църквичка сред живнала трева,
строена два века
преди да ти напиша тези редове.
Отвън, до сам самия свят олтар,
в прегръдка топла на земята,
е тялото на твоя Фьодор.
Побит е малък кръст гранитен.
Обгрижван е от слънцето на оня край
с ухание на ябълкови цветове,
където житни класове тежат
и грее красотата на моми,
от Майстора в картини претворени.

Самотният синчец до кръста
и пожълтялата трева на гроба
напомнят синевата на очите
и русолявите коси на твойте синове,
преминали през бури и виелици,
през заснежени планини и равнини,
обагрили с кръвта си
жадувания Изгрев за България.

Сълза отрони моето сърце.

Септември 2010 г.


Стихотворението е посветено на Фьодор Фьодоров, смъртно ранен при кратко сражение за освобождението на Кюстендил от турско робство. Погребан е зад църквичката “Св. Теодор Тирон”, която е построена през 1834 г. в с. Соволяно, Кюстендилско.