СКРИТО ИМЕ
превод: Огнян Стамболиев
СКРИТО ИМЕ
Истинското Име не е това,
издълбаното върху златната плоча
над портика, върху който записват делата ни,
нито пък онова, дето учудено го мълви народът.
Истинското име не можем да прочетем дори в Палата
или в градината, то си остава скрито под водите,
под свода на акведукта, където всеки ден утолявам
жаждата си.
Само при голяма суша, когато гръмне без дъжд,
когато пресъхналите реки се превърнат
в ручеи.
Когато пустотата долази до сърцето, а сърцето
го погълне пустотата – там, под небосвода
ще стигнеш Името.
Но вълните ще се отдръпнат, а животът изведнъж
ще замре – буря страшна ще се извие,
по-страшна и от Името!
МОЯТА ЛЮБИМА
Моята любима е добродетелна като водата,
прозрачна е усмивката й, плавни като речни вълни са
движенията й, кристален е нейният глас
и ангелски песни изтичат от него.
И понякога – без да го искам – през очите ми преминава
пламък. Тогава тя, любимата, знае как да го разпали:
излива вода върху нажежените въглени.
Моята жива вода вече е покрила земята! Тече ли, тече
и бяга от мен. Ожаднял, аз оставям всичко и хуквам
да я догоня.
С дланите си правя черпак. С разтреперани ръце събирам
водата – към жадните си устни я поднасям
и бързо я поглъщам.
ЛЮБОВ
Опитах всичко на този свят, но любовта
си остана същата.
Отделих славея от храстите: сложих бараж
пред потока,
да спра ромона му чист…
Опитах всичко, но не успях.
ЗАГАДЪЧЕН ДЕМОН
Народът, без да се чуди, го слави. Довежда
сирачетата, зове го, после го отблъсква.
Пада три,
пет, шест, девет пъти на колене пред него.
Сякаш познава добре вкусовете
на Духа-укротител на
платната или осемнайсетте имена
на маймуната,
която довежда дъжда,
пречистващия дъжд на Надеждата.
ТИБЕТ
Къде е Този край, Земята, къде е Центъра,
и Обещаната страна къде е?
Пътува Пътника, върви – не го изпуска от очи
Всевишния.
Къде е онова, което наричаме със странни
имена: Непемако, Поюл и Падма Скот,
Киас, Падма, Бекор?
Що за несвързани и твърди думи!
Кажи ми, скитащи монахо, проговори, не се ядосвай:
Азиатидата, изплувала къде е?
Обиколих аз много пъти потъналите нейни брегове.
Човешки крак отдавна там не беше стъпвал,
нито пък птичка бе пропяла или сърце туптяло.
Кажи: къде е дъното? Върхът къде е, в апотеоз издигнат?
А Любовта възвишена къде живее?
Кога ще я почувствам, как ще я позная?
Може би тя е там, където Бог се ражда
всеки миг и ни владее?
Дали е в теб самия, или е нещо по-голямо и
по-високо от теб, Тибет. Империя единствена!
Къде е огнения ад на твоето Творение
непостижимо?
Място на знание и слава, на обич безгранична…
Къде ли е и моето царство земно?