С ЛИЦЕ ПРОТИВ МРАВУНЯКА

Румен Шивачев

Какво се случва с човека, когато потопи и задържи лицето си в мърдащата черно-червена маса на мравуняка? Мислех, че за това могат да разкажат само мъртвите, но и живите знаят доста. А този човек, който е прието да наричаме „поетически” и който в юнгианския смисъл представлява фрагмент от цялостната личност или от нейната сянка, е твърде динамичен и разпластен, твърде витален и сугестивен в стихосбирката на Димитър Горсов „ С лице в мравуняка”.
Неговата поезия налага да се мисли повече за съдържанията и смислите на съвременното човешко, отколкото за стратегиите, стилистиката и техниките на тяхното художествено реализиране. Сиреч, да се мисли философски, а не литературоведски; в литературата да се провижда само медиатор на същинското вътре-човешко битие - една форма на изповед, за която в пълна степен биха могли да се съотнесат думите на поета Добромир Тонев „ като говори, от себе си реже”. Веднага трябва да уточня, че в случая под „философско” следва да се разбира не някакво общо-философско, а съвсем тясно екзестенциално мислене, провокирано от стиховете на Димитър Горсов. Изключителен екзистенциален заряд е заложен в почти всяка негова строфа, невероятно екзистенциално напрежение протича във всяка негова метафора. Уточнението за тази важна особеност в поезията на Димитър Горсов се налага, тъй като екзистенциалната чувствителност на поетическия човек е с толкова широк регистър, че самото интелектуалистично мислене за смисъла на битието възниква и се поддържа като резултат именно на нея. С други думи, макар и сложно, поетическото внушение е толкова непосредствено и директно, че читателят остава необременен от интелектуални спекулации, а е провокиран сам да размисля. В този изострена чувствителност за смисъла и съдържанието на всяко нещо от миналото и настоящето, на всеки жест и допир с природното, духовното и човешкото се поражда и нараства сложната същина на мравуняка - централната многопластова метафора на „С лице в мравуняка”. Части от лицето, от същността на поетическия човек, сякаш се смесват и разнасят чрез многобройните и объркващи иначе мравешки криволичения, разказвайки какви са усещанията за света наоколо и в себе си, за преживяванията и драмите си в целия този странен път. Мравунякът съвсем не е тълпа от хора, видени от високо, не е и сблъсък на голям човек с нищожни себеподобни. Мравунякът е едно слизане в земността на битието, съпроводено от задълбочаващо се несъгласие на духовния човек, от многостранна съпротива на човека с по-високи нагласи срещу еднопосочието на земния път. Мравунякът въплъщава онези неща от живота, които пораждат прискръбните чувства на носталгия по миналото, на разочарованост от неуловимостта на „тук и сега”, независимо какво предвещава то. Мравунякът е по-скоро сложна събирателна метафора на многото усещания за света и себе си, за времето и живота, отколкото метафора за размерите и пропорциите на нещата. Въпреки това (или може би тъкмо поради това), съпротивата против мравуняка е мъдра и открита съпротива, съпротива с лице, съпротива съзнаваща не невъзможността да се пренесеш в някаква мечтана абсолютна духовност на вечния нематериален живот, а невъзможността дори да бъдат „уеднаквени”, изравнени, балансирани тленното и нетленното, духовното и материалното, т.е., теологичните противоположности на битието. Затова пък възникналата по необходимост хтоничност на стила и езика у Димитър Горсов е балансирана с една сгъстена импресивност на настроенията, с една меко колоризирана образност. В нея и най-тъмните съдържания и обекти добиват прозрачност и безплътност, даващи възможност за леко и непосредствено проникване в множеството лабиринти на мравуняка - всъщност множеството сетива, чрез които поетическият човек познава и разбира себе си и човешкото, света и живота.
За разлика от много други поетически Аз-ове, Аз-ът в „ С лице в мравуняка” не е белязан с онзи радикализъм, който залага на индивидуалистичната бунтовност, на изострената себеподчертаност като уникат в модерното време на масова, унифицираща култура (и поезия). Димитър Горсов като че ли е надживял изкушенията на Аз-центризма и е поставил своя в ситуацията на една мъдра съпротива срещу прииждащата болезненост на мравуняка.


Димитър Горсов, „ С лице в мравуняка”, изд. „Карина - Мариана Тодорова”, София, 2006.