Луис Пастори (Luis Pastori) венецуелски поет, преводач, журналист, редактор и икономист, е роден на 25.08. 1921 г. в Ла Виктория ( Арагуа). Завършва икономика през 1949 г. Работи 37 години в Централната банка на Венецуела, неин вицепрезидент. Бил е министър на културата, ръководител на Венецуелската Академия за езика и председател на Асоциацията на писателите на Венецуела. Директор на Центъра за изследване на Латинска Америка „Ромуло Галиегос”. Печата от 14-годишен. Публикува първата си книга със стихове на 20 г. Сътрудничи на хумористичния ежеседмичник на Мигел Отеро Силва „Синята костенурка”. Носител на Националната награда за литература (1962), на Испано-американската награда за поезия „Леон де Грейф” (1984). Автор на редица антологии и много книги, сред които „15 стихотворения за жената с 15 имена” (1942), „Стихове за забравата” (1945), „Песни на Беатрис” (1947), „Безкрайна елегия” (1947), „Безвъзвратно влюбен’ (1962), „Ловни трофеи” (1969), „Несправедливости” (1983) и др. През 50-те г. е един от инициаторите за връщане към националната традиция в поезията. Стиховете му са преведени на много езици.

Публикации:

Поезия:

ВЕЛИЯ МЕЖДУ МАРАКАЙБО И ОРИНОКО/ бележка и превод: Никола Инджов/ брой 37 февруари 2012