Мигел Отеро Силва (Miguel Otero Silva, 26.10.1908 - 28.08.1985) е венецуелски поет, романист и публицист. Роден в Барселона, Ансоатеги. През 1928 г. участва в студентското революционно движение, арестуван, изгонен от страната (1930-1935), живее в различни страни на Европа и Америка. След завръщането си през 1935 г. се занимава с журналистика, изгонен отново 1937 г. за комунистическите си публикации. Живее в Мексико, САЩ и Колумбия. Разрешено му е да се върне през 1940 г. Основател (1943) и редактор на в. „El Nacional”. Завършва журналистика през 1949 г. През 1951 г. се оттегля от политиката и се отдава на писане. Въпреки това е арестуван отново при режима на Маркос Перес Хименес за манифест, в който критикува администрацията на Хименес, а след свалянето на Перес Хименес през 1958 г., е удостоен с Националната награда за журналистика и е избран за сенатор в Конгреса. Вестникът му отново е обект на голям натиск от страна на новото правителство на Ромуло Бетанкур, заради левите идеи на писателя. Накрая подава оставка и напуска изданието. Автор на поетичните сборници: „Вода и русло” (1937), „25 стихотворения” (1942), „Елегия-хорал в памет на Андрес Елой Бланко” (1958) и на реалистичните романи „Треска” (1939), „Мъртвите къщи” (1955, на български -1960), „Град в саваната” (1961), „Петимата, които мълчаха” (1963), „Когато ми се плаче - не плача” (1970; на български - 1978), „Лопе де Агире, принц на свободата” (1979; на български - 1982 г.), „Смъртта на Онорио” (на български -1978). В поредицата си от романи описва социалната и политическата история на Венецуела, нейните обществени и политически проблеми. Носител на Ленинска награда за мир (1979). Умира в Каракас.

Публикации:

Поезия:

ВЕЛИЯ МЕЖДУ МАРАКАЙБО И ОРИНОКО/ бележка и превод: Никола Инджов/ брой 37 февруари 2012