Христо Радевски

* * *

Изгони той търговците от храма.
Но след като предаде богу дух
                                                на кръста –
с умел похват
                     и опитност чевръста
те разпродадоха
                         духа му.

* * *

В природата няма срам,
но няма и лицемерие.
Разголва се девствено там
фантастичната
                      вечна материя.

* * *

– Какво е истина?
                           – запита ме Пилат.
Отвърнах му:
                     – Човекът,
                                     който е разпнат.

* * *

…И ако в своя буден път
ти факел сториш се –
                                 едва ли
от тебе друг ще се запали.
По-скоро ще те угасят.

* * *

Вървя.
И в някакво блаженство тъне то –
сърцето ми в зеленината.
Вървя.
И сякаш съм на дъното
на някакво море.
Морето на гората.

* * *

На стройния казаха: – Гърбав си брате!
А той се разсмя – благовиден.
Но казаха туй на гърбатия
и той се жестоко обиди.

* * *

Това дръвче
се на превиване поддава.
И отсега се вижда,
                             че
бастун от него става.

* * *

От практиката наша научаваме
два начина
                  таланта да убием:
или венци
                  без мяра ще му свием,
или го премълчаваме.