ДА СЕ ЗАЛОЖИ НА «ЧЕРВЕНО»

Израел Шамир

превод: Литературен свят

Макар че Съветския Съюз отдавна го няма,  идеологическото разделение на света все пак се запази. Протестното движение в Москва - доколкото може да се съди по допитването до общественото мнение - в значителната си част е неолиберално-демократично, а в крайни случаи (Юлия Латинина) - е за лишаване на “тълпата” от избирателни права и за диктатура на едрата буржоазия. Протестиращите в Америка стоят на тъкмо противоположни позиции - срещу неолиберализма, срещу монополите и едрите компании, за широка демокрация и срещу банките - включително Федералния Резерв. 

Американските протестиращи имат сериозни шансове за победа, и тези, които разчитат на подкрепа от страна на “вашингтонския обком”, трябва да знаят: неговото положение днес не е по-здраво от положението на ЦК на КПСС през 1990 г.

В това идейно пространство в САЩ има двама видни политици от национален мащаб. От ляво (условно казано) е Синтия Маккини, красива афроамериканка от Юга. Тя беше депутат в Конгреса от Демократическата партия в продължение на шест мандата, докато не я свали израелското лоби. След това беше кандидат за президент на САЩ от Green Party. Синтия се обявяваше в подкрепа на палестинците, пътува в Либия по време на неотдавнашната война. 

В дясно е Рон Пол, републиканец, изолaционист, патриот и враг на Уолстрийт. Той е за прекратяване на американските интервенции зад граница, за ликвидиране на базите, за прекратяване на помощта за Израел, едно от главните му искания е независим одит на Федералния Резерв, а впоследствие и замяна на тази “частна лавка” с държавна структура. Докато финансовата система функционираше успешно, подобни призиви изглеждаха маргинални, но сега ситуацията се промени. В момента на написването на тази статия Рон Пол води в предизборна кампания в щата Айова, и само системните машинации на изборите не позволяват на републиканеца да победи.

Ще отбележим, че в САЩ няма видимо антикапиталистическо движение - и леви, и десни не си представят света без капитализма. Даже думата “социализъм” плаши американците. Но близостта с революционното раздвижване кара американските управляващи кръгове да бързат с плановете си. Законодателството стана по-сурово, отменят се конституционни гаранции. Днес в САЩ гражданинът може да бъде държан без съд и следствие неограничено време - достатъчно е да го нарекат “помагач на терористи”. Изтезанията са станали практически норма, особено страшния waterboarding, многократното давене. В същото време нов мощен тласък получи военната машина: рекорден бюджет на Пентагона, стотици военни бази по целия свят, точно и свръхточно оръжие - светът още не е виждал мощ, подобна на тази, която е съсредоточена днес в ръцете на Вашингтон. 

Същевременно се води финансова война срещу Европа, на долара срещу еврото, което стана втора резервна валута и пречи на долара. Задействаха се рейтинговите агенции, американските банки успяха да подкопаят европейската икономика, да я оплетат в дългове и да ударят еврото. Зад пределите на тази свада стои нова заплаха - вече не криза, а пълното рухване на световната икономическа система, основана на постоянното изпомпване на ресурси от страните от периферията (включително Русия) към страните от ядрото - Западна Европа и Северна Америка. Напускането на Алексей Кудрин, най- проамериканския член на руското правителство, и неговото преминаване на страната на опозицията показва събарянето на системата; подобни процеси стават и в Китай, и в други страни - включително Япония. Те и  ще доведат до края на световния ред, установен преди много години - и до началото на новия път. Какъв ще бъде той - зависи и от руснаците.

Пред Русия стои проблемът за избора на стратегия в  предстоящото кратко - до колапса - време. Но се избира не на празно място, а в съответствие с обичаите и характера. Руснаците дълго запрягат, но бързо пътуват. Когато се понесат - вчерашните радикали ще изгубят и ума, и дума. Но докато се возят с шейна, те изглеждат крайно консервативни. С малки изключения - епохите на Петър и Ленин-Троцки - Русия plays safe, избягва рисковете. 

Американците имат напълно противоположен modus operandi, наречен brinkmanship. Речниците превеждат този термин като “балансиране на границата” на войната, но този превод не предава главното. Brinkman не толкова сам балансира, колкото потиква противника си към края на пропастта, с надеждата, че ще се изплаши и ще отстъпи, предавайки спорната територия. 

Руснаците не обичат това, както го е забелязал и Джон Фостър Дълес в годините на “студената война”, той препоръчвал да се играе с руснаците именно на тази игра. (Нейни варианти са chicken game (игра на страхливец - кой първи ще отбие от пътя) или Hawk-Dove game (игра на ястреб и гълъб, в която ястребът, в съответствие с теорията на играта, побеждава). В края на краищата, стратегията на Дълес се оказала успешна; всеки път, когато американците са тласкали руснаците към пропастта, те благоразумно са отстъпвали - оставяйки територията на американците.

Когато западният свят се сблъскваше с революционна ситуация и екзистенциална опасност - както беше през 1968 г. и в началото на седемдесетте - руснаците отстъпваха и подкрепяха съществуващия ред. Когато Русия се е оказвала в трудно положение, както през 1990 г., Западът е настъпвал и е довеждал Русия до колапс. Ще се повтори ли тази последователност и сега? В световната игра на ястреб и гълъб - гълъбът неизменно губи (първият път, когато нова Русия излезе от ролята  на гълъба, беше мюнхенската реч на Путин). Западните протестиращи се надяват, че този път Русия няма да позволи западните управляващи кръгове да победят.

Те смятат, че страхът е ненужен - старият световен ред е обречен, а редът, който ще установят олигарсите от Уолстрийт в случай на пълната си победа, ще бъде непоносим за Русия и руснаците, а и за преобладаващото мнозинство от човечеството. Затова, от гледна точка на играта, Русия би трябвало да се откаже от своя консерватизъм и да заложи “на червено”, за смяна на световната парадигма.


в. Завтра, 22.02.2012