ИЗ “ПОАНТИ ЗА ПОЕТИ” (2009)

Румена Коларова-Шиндлер

***

есенно жълто-слънчева диря
никой пред нея не спира,
освен градинарят,
дошъл да почисти сухите листи

***
шарени сенки
прошарени листи
до оголени клони

***
по отсечения дънер
кръговрат от години
е врязал бръчките си
чак в сърцевината

***
ти цял живот ме чака
да се върна

отиде си
не ме дочака

а аз
не бях си тръгвала

***
прозорецът тъмен
вратата отключена
тишината те чака

***
падат, падат снежинки
замрежват прозореца
изпълват с присъствие
дома на самотника

***
Млечен път по елхата
светлина
на иглички набучена

***
все под упойка минава животът:
днес - надежда, утре - утеха,
а ти самият - в ръце на хирурзи

***
няма ги още пойните птици
откриваш радостта
да чуеш врабците

***
вита е стълбата
стъпалата й стръмни
както нагоре, така и надолу
а трябва всички да се извървят

***
пътят намерен
     остава да се извърви
               на куц крак, ако трябва