ВЛАСОВ

Виталий Антонов

превод: Георги Ангелов

Соломон е мъдрец…
Херострат - разрушител на прекрасното….
Цицерон - бъбривец…
Сусанин - патриот…
Юда и Власов - предатели…

Извършвали хората постъпки, а техните имена или фамилии ставали нарицателни символи на човешките постъпки.

Чуеш фамилията Власов и си представяш генерала, погубил Ударната армия в горите на Новгородско, нарушил клетвата си за вярност към Родината, преминал на страната на врага.

А аз за друг Власов, за обикновения руски селянин.
За брата на моя дядо.
Родил се, раснал и живял той, както и милиони други руски мужици.
Орял земята, косял тревите в ливадите, жънал, строил къща, садил градина.
След Октомврийския преврат не се присъединил към нито една от страните.
Не видял той добро от богаташите и не чакал добро от болшевишките комисари.
Когато започнала колективизацията, не повярвал на градските агитатори и не влязъл в колхоз.
Извели добитъка на Власов от двора, изгребали житото от склада и го обложили с непосилен земеделски данък.
Живей, селянино-едноличник, ако можеш да оцелееш…

Той живял.
Живял, позабравяйки вкуса на месото, недояждайки си с хляба.
Двамата си сина отгледал с попарена ряпа и варено цвекло.
В съботите, след трудната трудова седмица, идвайки си от баня, обличал чиста бяла риза, палел лампата с дефицитния газ и сядал да търси истината сред пожълтелите от времето страници на старата библия…

Четири месеца след началото на Великата Отечествена война, тихото горско селце Самодумово се оказало в центъра на партизанския край.
Практически всички земляци и многобройни роднини на моята майка били свързани с партизанското движение.
Едни биели врага, други станали свръзки, трети давали подслон или споделяли храната.
Проблемът за храненето е по-важен от осигуряването на боеприпаси.
Патрони могат да се набавят в боя. Могат да се намерят на местата на предишни боеве. Могат да се получат със самолет от Голямата земя.
Храна можело да се вземе само от гладуващите села.
Именно храната ограничавала броя на партизанските отряди.

Семейството на Власов два пъти седмично месело тесто и печало хляб за партизанския отряд.
Пекло хляб от жито, овършано и приготвено в тайни ями в земята от селските жени и дечурлигата в страшния септември 1941 година…

…Зимна нощ на 1942 година…
Под горещия свод в руската печка се пекат последните самуни хляб.
За външния вход на къщата са вързани оседлани партизански коне.
Двама партизанина складират готовия горещ хляб в мешки и се греят на топлата печка, а трети се се е качил на тавана, отместил е дъската в обшивката на фронтона, поставил е картечница и следи пътя.

Спокойната луна ясно осветява пустия зимен път.

Но врагът е умен и хитър.
Фашисткият жандармски отряд, облечен в бели маскировъчни дрехи, с бели ски, с автомати, увити с бели бинтове, дошъл в селото откъм гората…
Твърде късно забелязал часовоят незабележимите силуети на враговете, твърде плътен бил обръчът на вражеското обкръжение, твъде кратък бил боят по унищожаването на партизаните, опитващи се да се спасят в заснежените селски градини.

А до входа се късали въжетата на оседланите партизански коне…
А до печката стояли мешките с хляб, приготвен за партизанския отряд…

Безполезно е да се отрича връзката с партизаните.
Фашистите искат да им покажат пътя към горските партизански землянки.
Заплашват с разстрел семейството и всички жители на селото.
Прошепнал Власов нещо на жена си, облякъл се, застанал начело на жандармския отряд и повел враговете.

Не искала луната да гледа позора и предателството на руския човек.
Скрила се в струпаните облаци.

Съвсем притъмняло в зимната гора.
Но Власов безпогрешно водел врага по познатите му от детство горски пътечки, падини и просеки.
Когато започнало да развиделява, той безпогрешно извел жандармите до …. опразнената си къща в покрайнините на опустялото село.
През времето, докато Иля водел врага по горските пътеки, селяните се разбягали по близки и далечни села да търсят убежище при далечни и близки роднини.
Скрили се младежите в горския гъсталак, за да дочакат снежна буря, маскираща следите и тайно да се доберат до партизанския лагер.
Напуснала къщата им жена му Анфиса и децата отвела по-далеч от бедата.

Така смоленският селянин Иля Сидорович Власов спасил съселяните си от наказателна акция за помагачество на партизаните, не издал партизанската база на Батурински район.
Обесили немците Иля на ябълката до къщата му…
А дома изгорили….
Следващата зима, през 1943 година, по време на блокадата и ликвидирането на партизанския край, жандармите изгорили цялото село Самодумово.

Това е цялата история как умря още един руски мужик.
Това е цялата история защо в Русия изчезнало още едно село.
Това е цялата история за това, че не всеки Власов е предател…