Спаска Гацева

…След големия обир в Арабаконак турската потеря е вече по петите на Дякона. Той идва от Троян в Ловеч да прибере архивата на Революционния комитет и през Къкрина да замине за Търново при Христо Иванов- Големия, а оттам в Румъния.

През онази паметна нощ на двадесет и шести срещу двадесет и седми декември, когато в Къкринското ханче потерята залавя Левски, тя арестува още един младеж, поел доброволно да придружи Апостола. Името на този младеж е Николчо Цвятков, родният баща на баба Боцка, която ми разказа тази история преди много години…

Три месеца след залавянето на Левски, първият мъж на бъдещата й майка Мария Сиркова -Никола Сирков умира. Той е бил братовчед на Христо Иванов- Големия, сподвижник на Левски още от Легията на Раковски в Белград.

Заможна вдовица, Мария Сиркова е една от най-големите красавици в Ловеч и могла да се омъжи повторно за знатен човек, но предпочита да вземе болнавия бакърджия Николчо, човека, придружил Левски. Майка й познавала Апостола чрез първия си съпруг. Тя криела част от архивата на комитета. Била неграмотна, но скътвала всеки лист, за да го предаде след Освобождението на читалището.

…Несполучливият скок през плета на ханчето е вече историческа фаталност. Потерята изритва от леглото Николчо, но той с нищо не издава, че познава окървавения пленник. Само сърцето му се късало - двамата предварително се разбрали, че не се знаят. По пътя за Ловеч жестоко ги бият, смъкват дрехите и обущата и на двамата и ги подкарват през белите преспи. Единият - към бесилото. Другият - към бавно мъчително тлеене от побоищата и бюрократичното отношение на властта след Освобождението към неговата вярна служба.

На всички разпити Николчо отговарял: „Прeбийте ме, аз съм прост работник, сега чувам това име Левски”. Тази упоритост го спасява. Николчо Цвятков е съпровождал Дякона от Къкрина, през Ловеч, Търново, Плевен, до София - двамата в едни белезници. Летописната книга на Ловеч разказва, че Николчо Цвятков по време на Руско-турската война се присъединява към русите и слиза с тях към Сан Стефано.

След Освобождението работи като горски стражар и през 1904 г. склопва очи. Седем години по-късно го последва и Мария Сиркова.

2007