ЗАЛИВ

Димитрина Равалиева

ЗАЛИВ

Морето - светеща подкова…
Заливът и залезът ще тлеят
още малко…
докато някой тъжен и объркан
намери тази гледка
като петаче в прахоляка…


***
Това е животът,
в който заслужавахме повече
и не оценихме
каквото имахме:
общинската градинка,
сабите на гладиолите -
тези кървави гладиатори на залеза…
А имахме по нещо
от всичко -
колекция от миди,
планински кварц
и пръсти - да чертаем
имената си по пясъка,
котешки лапи в скута
и по малко
от всяка тъга на земята.


***
Ограбена съм.
Луната като иманяр
сведе фенера си,
за да не види никой
как в подмолите блещукат
люспите на рибите
и други тайнствени съкровища:
парченца бирени бутилки,
сълзящият мъх по камъните
и паметта за миналото лято.
Луната като брадва се прибра
в платнената торба на облака.
Какво отнесе от живота ми
ще разбера по светло.


***
Ситни розови жилки -
пукнати капиляри
по сивата плът на камъка.
Камъче колкото птиче око,
ти разказваш само една история -
за безсилието срещу морето.