ТРИСТИШИЯ

Димитър Горсов

*
Звезди в небето!
Малко са,
за да закичат раните ми от деня.

*
Все като в детска игра е:
по-продължително вглеждане -
по-насълзени очи.

*
В прозореца ми лунен нож… Подава го нощта -
да срежа пъпната връв
и на новата си самота…

*
Чувам как тупа сърцето ми.
Значи още има
стойностни неща.

*
Градина: свидна дума - сипят се
сухи листа, влажни съчки,
друг живот…

*
И невидяното от мен
е било тук.
За него ли скърбя?

*
Късичко и дивно
като хайку на Башо е
твойто цвъркане, щурче!

*
И рече Бог…
И аз му рекох…
Тъй се почна!

*
Златен е
в мечтата ми
и този път.

*
Срещнах светулка.
От детството нищо не носеше,
а всичко ми върна.

*
Старинен дом.
Зад портите му -
спомени и помени.

*
Никой не влиза тук - сам съм
с паяка,
който за нищо не пита.

*
Дървеният стан - на него още
мама дотъкава
свойта жал по обезсмисления смисъл.

*
В спомена ми - сипей:
пясъчен часовник,
който няма да обърна.

*
Пролет.
Килнат е коминът шапката си,
с бялнат щъркелов помпон.

*
Тревата никне.
Просто е,
но ми е драго.

*
Овче пладнище -
два губера:
бял и зелен.

*
Нощем падат златни звезди,
денем - златни бръмбари:
цена няма пролетта!

*
И с това дърво ще тръгне
поветът
към небесата…

*
Важното е - увери ме розата -
да браниш остро
красотата!