Огнян Стамболиев

Родена е преди 135 години в сърцето на Златна Добруджа, Добрич, а корените й са от Балкана, Трявна. Произхожда от възрожденски род. Дъщеря е на „буйния като кон и силен като Крали Марко Кънчо Будевски от Трявна.  Седемнайсетгодишна, след като завършва с отличие Девическата гимназия във Варна, има шанса да получи стипендия за Москва - да учи за актриса. В комисията на Министерството на просвещението са Иван Вазов, проф.  Иван Шишманов и Иван Мърквичка. Патриархът на българската литература и театър Вазов веднага оценява дарбата й хубостта й. След време тя ще играе с особена любов в неговите пиеси на сцената на Народния театър. За четири години в Москва, в школата на прочутия Малий театър, изключително интелигентната и упорита млада жена ще усвои много от тайните на актьорския занаят /учи при прочутия педагог Александър Ленски/, ще има щастливи, паметни срещи с имените руски театрали, ще се запознае дори с великия Чехов. През целия си живот ще твори в традицията на руския реалистичен театър, на Станиславски и Немирович-Данченко.  Ще получи покани да остане в Русия, но ще се върне веднага в родината си. /В миналото - далечното, а и по-близкото - нашите драматични и оперни артисти винаги се връщаха в България, водени от чувството си за дълг и от любовта си към Родината, докато днес немалко от тях или бягат или пък са прогонени от държавата, която нехае за изкуството!/

Дебютира през 1889 в театър „Сълза и смях” в ролята на Василиса във „Василиса Мелентиева” на Александър Островски. След няколко години постъпва в трупата на Народния театър и скоро се утвърждава като абсолютната примадона. За по-малко от четвърт век тя подготвя повече от 100 роли. Наистина, една изумителна работоспособност и раздаване на сцената! Актьорският й диапазон е впечатляващ:  Рада (”Под игото”), и Костанда (”Свекърва”), Леди Макбет на Шекспир, библейската Далила от драмата на Константин Мутафов. Роли от: Островски, Гогол,  Чехов, Молиер, Расин, Корней, Ибсен, Шоу, Хамсун, Вазов,  Васил Друмев, Страшимиров, Яворов, Кирил Христов. Бързо става любимка на публиката, омагьосана от вдъхновените изпълнения и безспорната й красота и женско очарование на сцената. Театралните критици от епохата признават, че  г-жа Будевска е „най-забележителната българска трагическа актриса, равна  по талант на  най-големите европейски актриси днес”. Сравняват я с французойката Сара Бернар, италианката Елеонора Дузе, а в по-късна възраст и с рускинята Ермолова. Сред големите й постижения, а те са толкова много, не могат да се отминат: Офелия от „Хамлет”, Луиза от „Коварство и любов”, Амалия от „Разбойници”, Мила в „Полите на Витоша”, и може би на първо място Ибсеновата Нора от „Куклен дом”. Тя е първата изпълнителка на тази сложна роля. Нейните съвременници я определят като връх в блестящата й кариера. „Личното страдание в моя живот ми помагаше да разбера своите героини и да ги пресътворя на сцената”, ще каже тя.  А животът й е труден още от самото начало. Защото горчивини и мъки ще  я спохождат непрестанно. В детството тя е нежно и слабо момиченце, което все пак, оцелява, след като тежка заразна болест отнася в гроба двете й по-големи сестри. През 1901 г.  Адриана Будевска се омъжва за Христо Ганчев, талантлив артист и  човек със силен дух. Но за съжаление, остава млада вдовица,  34-годишна е когато го изгубва. Той умира от тиф  като участник в Балканската война, 1912. След няколко месеца Адриана ще роди  единственото си момиченце, което скоро ще умре. В Торино, Италия, ще загине големият й син Гани, студент по химия последна година, който участва активно в социалистическото движение за сваляне на правителството. След това ще има и съдебен процес срещу по-малкия - Вили, също  убеден социалист-бунтар, но той ще бяга в Аржентина. В Южна Америка Вили Ганчев ще стане един от най-добрите пилоти. При него по-късно Будевска ще  се приюти за цели единайсет години. През 1926 година, в творческия си апогей ще бъде уволнена от  Народния театър, заедно със своя партньор, великия актьор, основател на трупата, Васил Кирков. С него играе в драмите на Шекспир, Шилер, Вазов, Яворов.  Кирков няма да издържи и не след дълго ще напусне този свят. Будевска ще бъде цели десет години извън сцената, докато накрая, изгубила надежда, че ще се върне  в театъра, емигрира в Аржентина.

“Останах без криле, без дух, без красота, слънце и въздух!” - възкликвала покрусена Адриана Будевска пред най-близките си приятели. Мястото й в Народния театър ще остане завинаги  празно. С времето името й ще се превърне в легенда. Днес гордо го носи Бургаският драматичен театър, един от най-добрите у нас, със славна история и прекрасна трупа и в момента, улици и читалища в столицата и в страната. За срам на Добрич родната й къща със статут на музей от 1978 година е полуразрушена, а в двора й растат двуметрови бурени!

На 20 август 1937 г. когато заминава с кораб от Хамбург за Южна Америка, Будевска взема с малкото дрехи и лични вещи и пликче със семена на цветето латинка от бащиния си двор в Добрич. Зясява ги в дома си в Буенос Айрес и това е веществената сантиментална връзка с родината, която тя обожава и за която страда. След години нейните внуци донесоха в Добрич от латинките, които е отглеждала, а също и друга скъпа реликва - българската мартеничка, с която се е закичвала през пролетта през годините на изгнанието.  Тогава не е вярвала, че ще може да се върне на родна земя, но за щастие, е поканена от вожда Георги Димитров, който се оказва неин възторжен почитател още от млади години.

Може определено да  се каже, че стъпването й на българска земя на 22 юни 1948 г. е триумфално. Тържествено я честват в Народния театър. Тогава получава златен орден за наука и изкуство и златен пръстен на изкуството. Става народна артистка. Животът я напуска на 9 декември 1955 г.

„Научи се да бъдеш истински горд, а не случайно издигнат човек !”- това е заветът великата българска драматична актриса, оставен в тетрадките й.