КНЯЖЕСКИЯТ ПОХОД СРЕЩУ ТЪМНИТЕ СИЛИ

Александър Стрижов

превод: Литературен свят

Видният църковен деец Николай Давидович Жевахов (1876-1949) произхождал от грузински княжески род (по бащина линия), майка му е от знатната черниговска фамилия Горленко, прославила се със св. Йоасаф, чудотвореца от Белгород. Юрист по образование, Николай Давидович дълги години служил като чиновник в Държавната канцелария, дълбоко интересувайки се от православния живот в Русия. През август 1916 г. княз Жевахов бил назначен за заместник на обер-прокурора на Светия Синод, оставайки на този отговорен пост до началото на Февруарската революция. След арест и разпит, над него надвиснала заплаха от затвор. Само по Божията милост Николай Давидович избегнал тъмницата. Започнали горестни скитания по страната. За известно време намерил приют в Манастирско, край Киев. Но и тук станал погром.

В средата на януари 1920 г. Николай Давидович заедно с бежанци отплувал с парахода “Иртиш” за Константинопол. Но му се наложило да живее за кратко около „Света София”, през февруари 1921 г. княз Жевахов се преместил в Сърбия, където се установил трайно. Сръбския период от живота му е белязан със значителен творчески подем - тук Николай Давидович създава три тома свои спомени. За съжаление, напечатани били само два тома (”Спомени на заместника на Обер-прокурора на Светия Синод”. Т. I. Мюнхен, 1923; Т. II. Нови Сад, 1928). В книгите си писателят убедително, с непримирима прямота изобразил църковно-обществения живот в Русия в периода преди началото на Първата световна война, по време на войната, както и по времето на революционния смут, когато страната е подложена на жертвено унищожение. Пред читателя застанал не просто свидетел на трагичните събития, а ревностен защитник  на православната вяра, инициативен държавник и безстрашен разобличител на враговете на родината. “Спомени” на княз Жевахов е един от най-ярките документи на епохата. Наред с това книгите му са истинска съкровищница от образи: Императора, Императрицата, църковни дейци и носители на духовността. Няколко незабравими страници авторът е посветил на Оптинската Пустиня, с нейните подвижници, дълбоко оскърбени от язвите на руската действителност, страдащи с народната мъка и молитвено призоваващи Русия да застане на пътя на спасението. Но отвърналата се от Бога общественост повела хората по пътя на гибелта. И Русия, богоносната, благоденстващата, загинала.

В началото на 1930-те г. княз Н.Д. Жевахов се премества в Италия. Установява се в Николския метох в Барград (Бари), построен от Императорското Палестинско общество в първите години на XX век. В строителството на метоха някога непосредствено участвал и самият Николай Давидович: следи от храмостроителната му дейност се виждало във всичко - в издигнатия Николски храм с криптата на свети Николай Мирликийски Чудотворец, в църковните корпуси, включващи и църковно-археологически кабинет, в благоустройството на земеделския парцел. Но сега вече нямало никакви средства. Банковите сметки на Палестинското общество били ликвидирани от болшевиките, благотворителните пожертвования спрели, а метохът по съдебен път е можело да бъде предаден в собственост на болшевиките. Княз Н.Д. Жевахов, като глава на Николския метох се обърнал за помощ към известната благотворителка на руснаците зад граница княгиня Мария Павловна Демидова за материална подкрепа. В писмо от 23 август 1932 г. той пише: “Положението на метоха е отчаяно. От Рождество Христово миналата година нямаме свещеник, който няма с какво да се издържа, и не се извършва богослужение. Тази Пасха цялото православно население остана без църковни служби. Умолявам Ви, помогнете заради покойния си мъж, незабравимия княз Семьон Семьонович, чието име е внесено във вечния Синодик на нашия храм - за него се правеха молитви при всяка служба, докато имаше свещеник”. (”Руската емиграция в Европа”. М., 1996. С. 56-57). Споменатият в писмото княз Семьон Семьонович Абамелек Лазарев починал през 1916 г., неговите имения в Италия и средствата му владеела неговата вдовица М.П. Демидова (починала 1954), непрестанно помагаща на много изгнаници от Русия. Тя и този път откликнала на молбата на руската енория с пожертвование. Животът в метоха продължил.

В Италия княз Жевахов пише обширния очерк “Сергей Александрович Нилус”, издаден в отделна книга в сръбския град Нови Сад през 1936 г. и скоро преведен от автора на италиански (Рим, 1939). Така било привлечено вниманието на литературната общественост на Италия към забележителния битоописател на Оптина Пустиня Сергей Нилус. Пак тогава княз Жевахов превел на италиански “Беседа на преподобния Серафим Саровски с Николай Мотовилов за целта на християнския живот”, показвайки на италианците скъпоценната перла духовния опит на старчеството. Благодарение на настойчивостта на Жевахов Николския метох в Бари останал неприкосновена светиня до завършването на Втората световна война. Николай Давидович Жевахов умира през 1949 г., погребан е в Барград.

(с незначителни съкращения)


www.portal-slovo.ru