Вениамин Жак

превод от руски: Спаска Гацева

ТИХИ СТИХОВЕ

Викът с въздишката съседства,
гърмежът - с неми ветрове.
Гърмящата епоха често
отглежда тихи стихове.

Сърцата само ускорено
(сърцата - зорък микрофон!)
на бъдещите поколения
ще кажат всичко - с честен тон.

ДЪЛГОЛЕТНИК

Всеки миг за него бе щастливец.
(За полярник - слънчевият диск.)
Да преглътне мъдро, търпеливо
можеше - безсмисления риск.
За смъртта готов ежеминутно,
проживя живот - като пред бог.
Трудно ли? О, то е много трудно!
На земята няма лек живот.
Вършеше си несуетно, дълго
всичко, дните къташе в запас.
Бдеше само да не трупа дългове
към приятелите и към вас.
Чувствайки в душата му покоя
и смъртта стъписа се: добре.
И помаха със ръка несвоя:
нека да живее в мир, на воля,
щом не се страхува да умре.

ЦИГАНКАТА

В ден пазарен, рано-рано,
в Портпетровското градче
циганката - шмекерана-
коткаше едно момче.
Фуста, блузка и мънисто,
думи - истинска река.
Как копейки гимназистът
да устиска във ръка?
Картите: в средата - царят,
плам хлапашки, луд пожар.
Обещаваше му стая
с дама трефа - ти си цар!
Думи-шемет, като хала,
за късмет търкулна зар.
Тя прекрасно бе разбрала-
нужни са ми - до кошмар!
Че лъжата беше здрава
оцених го, времена.
Но и днес съм благодарен
на шармантната жена.

***
Без истината умните царе
не могат даже. Случва се - от шута
да я поискат - мъничка поне,
да им я каже - за поне минута.
И той я казва, ужким на шега,
ала през всичките епохи помни,
че тоя смях се плаща със смъртта,
звънчетата й шумни - с ешафоди.

ЧОВЕЧНОСТТА

Човечността не се купува с чек!
Та той е нищо, само къс хартия.
И колкото е по-жесток човек,
по-често зад човечността се скрива.
Добрите думи често са лъжи,
когато ги размахват за свидетелства.
За дамата се първо погрижи,
а после за съдбата на човечеството.

***
Не помни своя изгрев вечерта.
И пъпката си листът жълт забравя.
Но думите - с любов за любовта,
които ти дарих - не остаряват.
Ония думи двадесетгодишни -
в годините - митически почти,
не плакаха за загуби предишни,
те бяха само наши: аз и ти.
Старинните писма ни правят живи.
И днес сияят с нежна светлина.
И слънчевият лъч във тях се слива
със лист зелен - на славей в песента.

***
Със себе си недей се заиграва,-
живеем върху острите игли.
По своите закони продължава
редът - живота земен да реди.
Не може твоят разказ да приказва
безкрай, читателят е уморен.
И авторът защо да трупа бреме,
щом неговата страница последна
ще я обърне друг - след някой ден.