Вениамин Константинович Жак, руски съветски поет, преводач, мемоарист, е роден на 31.01.1905 г. в град Порт Петровск (сега гр. Махачкала), Дагестанска област, в еврейско семейство. От 1918 г. живее в Ростов на Дон. Първите му поетични публикации са от 1923 г. Първата си поетична книга издава през 1926 г. Пише поезия за деца и за възрастни, приказки, разкази и очерци. Превежда творчеството на украински, грузински и адигейски поети. Автор е на литературни обзори за съвременни съветски писатели, на спомени за Маяковски, Островски, Серафимович и др. и на близо 50 стихосбирки, книги с преводна поезия и книги за деца, сред които „Крутизна” (1926), „Бег на выдержку” (1932), „Зарядка” (1933), „Звонки” (1934), „Защитники” (1939), „Первое мая” (1940), „Подснежник” (1941), „Почему и потому” (1942), „Как это было” (1945), „Матвеев Курган” (1948), „Про всех сразу” (1960), „Мудрецы” (1970), „Кто склевал звезды” (1974), „Цветные сны” (1976), „Что знает лист о дереве своем” (1980), „Разные разности” (1981), „Когда начинается утро” (посмъртно, 1984 г.) и др. Умира на 30.03.1982 г. в гр. Ростов на Дон.

Публикации:

Поезия:

ТИХИ СТИХОВЕ/ превод от руски: Спаска Гацева / брой 37 февруари 2012

ПОДАРЪКЪТ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 136 март 2021