ПРИУМИЦИ-2

Александър Попов

***
На младини - стройна снага, на старини - изгърбена. Дали е от годините, или от дългогодишното нископоклонничество?

***
В Средновековието изкупуваха греховете си с индулгенции, сега - с благотворителни фондации.

***
Корабокрушенци има не само в морето, но и на полето. Животът е океан.

***
Има тайни, които си готов да споделиш през живота си, и други, които си затаил за предсмъртния си час. Най-съкровените отнасяш в Отвъдното.

***
Всяко преживяване остава незаличима следа в живота, все едно дали е осъзната или неосъзната. Лошото е, че има и неизлечими следи.

***
Една цена има ястието в очите на гладния и друга - в очите на сития.

***
Порочният обвинява противниците си в порочност, твърдо убеден, че всички хора си приличат.

***
Ако си грамотен и вече на години, седни и запиши нещичко от преживяното - своето, на родителите си, на дедите си, каквото си запомнил. Положи и своето камъче в многоцветната мозайка на времето, върху която да стъпи историята - истинската, а не съчинената.

***
Умението е до време, навикът - до живот.

***
Болестта плаши повече работливия, отколкото мързеливия.

***
Социален пейзаж. Гъста борова гора отдясно. Отляво гол рид, напечен от слънцето. Под тях тече река, сред шумнали тополи и брези. Отдясно над боровете се белее покрива на модерен спа-хотел. Отляво, на стръмния рид, са накачени една над друга къщурки и колиби на роми. Отдясно животът е охраняван, обособен и забулен. Отляво той е открит като на длан - разголен и шумен. А отсам реката, по-средата, живурка „средната класа”, уплашена да не залитне наляво и сън засънила по дясното.

***

Нито насилието ще просъществува без лъжата, нито лъжата - без насилието. Сиамски близнаци!

***
Майчина грижа: „Гледай си здравето, щерко, та да ме гледаш, като остарея.”

***
Сериалът, в който се е захласнала фурията домакиня, е единственият час, в който домакинът ще може да си отдъхне.

***
Чудят му се! Връща се от гората с празни ръце. Пропиляно време!

***
Константин Величков за Тодор Каблешков: „Природата му беше дала двете дарби, с които облагодетелства ония, на които отсъжда да владеят над човеците и да ги водят: красноречието, за да подчиняват сърцата, проницателността, за да управляват събитията.”
Огледайте се! Ще откриете ли поне един „Каблешков” сред политиците ни?

***
„Поставен между световните крайности, немецът никога няма да стане екстремист, това е душевна даденост. И никакъв екстремизъм не може да я измени.”
Томас Ман. Из „Любек, като духовна форма на живота.” 1926 г.
И най-мъдрите грешат…

***
След като напишеш един текст, ред е на редакциите -първа, втора, трета… С четвъртата можеш да го развалиш. Аз спирам, когато започна да поправям поправките.

***
Не играе в тотото, от страх да не спечели милиона. Иска да опази живота си такъв, какъвто е.

***
Здравият смисъл ни съветва да се примирим с непостижимото, за да съхраним сили за необходимото. Но човешкият прогрес е дело на непримиримите.

***
Разкрепостяването на словото след демократичната промяна премина неусетно в разпуснатост на словото. Да си припомним: „Стилът, това е човека!”

***
Опасно е да претовариш текста си с цитати. Превръщаш го в компилация, в която гласът ти се дави и потъва.

***
Цитираш Карл Маркс: „Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо.” Но начетен читател ще те поправи. Думите са произнесени двайсет века преди Маркс от римския поет и комедиограф Теренции Публий.

***
Преситен от зрелища, на телезрителя му доскучава. За да го закотвят пред екрана, предлагат му още по-парливи, пищни, истерични и цинични. Резултатът: закоравял емоционално и затъпял интелектуално индивид.

***
Хубаво е да си несъгласен, мислещ, пълноценен човек. Но когато не намираш никъде повод за съгласие, нещо ти куца. Непълноценен си.

***
Душа на компанията. Но стане ли време за плащане, пръв се изхлузва.

***
Себичният човек, който бяга от всичко, което го наранява - от болката и горестта на другите, е обречен на самота и на духовна пустота.

***
Преди да загуби доверието на хората, политикът се е погубил сам.

***
Висока и стройна бреза в парка, надраснала другите, с разкошна корона. Излъчва самочувствие и гордост. Гледката те потиска. Не си ли един от надраснатите, изпреварените?

***
Този човек бърза да кривне нанякъде, като те види. Кривнал е в нещо някога, а сега - гузен, се крие от теб.

***
Държавен служител. Наказва те за дребен пропуск, а сам е затънал в афери. Но си мълчиш и си плащаш глобата. Нали така правят всички…

***
„Според съвременния научен критерий определението „турско робство” е недомислица” - твърди учена глава. Лесно е да го кажеш сега. Но в своето време „определението” е било вопъл на унизена, ограбена и изтерзана народна душа. „Турско робство” не е дефиниция, а присъда. Левски го е нарекъл дори „гнъсно”.

***
Талантлив и прехвален, но аморален. Не заслужава снизхождение, нито опрощение!

***
Безнадеждно тъп! Спори ожесточено с теб за нещо, което нито си изрекъл, нито си написал, нито дори помислил.

***
Съмишленици. Свързва ги обща идея, а не могат да се гледат един-друг. Но властта не търпи разногледи.

***
Апоплектичен тип телосложение: нисък, дебел, зачервен, задъхан. Дебне го апоплексия. Но учи другите как да се предпазят от нея.

***
Не вярва в нищо, но се пише православен и критикува остро католицизма. Ако царете ни Борис и Калоян се бяха разбрали с папата, днес щеше да критикува православието.

***
Наредили се на опашка и чакат чинно реда си. Отпред цъфва млада мургавелка. Прередените й правят забележка да мине отзад. Тя се дърпа: била многодетна и бедна…

***
Двуетажна сграда на видно място. Потъмняла, излющена, занемарена. От двайсет години наследниците й не могат да я поделят. Май ще рухне, докато се спогодят.

***
Чувствам се по-млад от човека, който ме гледа от огледалото. А ти?

***
Броди като отнесен из махалата, задяван от децата. Отминава мълком, за да се появи навреме там, където са нужни две работливи ръце. Някъде ще го нагостят добре, другаде ще бъхти цял ден за един хляб. Нито ще благодари, нито ще възроптае. И някак неусетно, незабележимо гламавият се превръща в необходима и неразделна част от живота, заключен между няколкото улички. Хората ще го почувстват едва когато неговата тромава, приведена фигура изчезне завинаги от погледа им. И може би някому ще хрумне, че този толкова изпаднал, за съжаление човечец, ги е изпреварил далеч в човещината.

***
Отмъщение. Напуснал я мъжът й, тя пък напуска партията му. Напук!

***
Купища непотребни книги в домашната библиотека. Хрумва ти да ги използваш за подпалки. Ами ако има макар и зрънце истина в тях? Ще заприлича на аутодафе.

***
Когато камбаната забие на умряло, първата ни мисъл е: „Слава Богу, не бие за мен!” Ако не сте я осъзнали, значи е заседнала в подсъзнанието ви.

***
Тест за култура: Колкото повече шум вдига един човек около себе си, толкова по-малокултурен е.

***
Признавам вината си. В спомените ми мнозина са открили безсмислието на своя живот. А това не се прощава.

***
Щастливи сме не само с доброто, което ни се е случило, но и с лошото, което ни се е разминало.

***
Лесно е да намерим повод да поплачем. Трудно е да намерим повод да се посмеем.

***
Заслушан в себе си, не чува никого.

***
Когато децибелите на минарето биват сравнявани с екота на камбаните, това е лош знак. Някому се е прищяло камбаните да бият само на умряло…

***
Странен човек. Не е угоден нито на единия, нито на другия идеен лагер. Дали няма да се окаже единственият прав? И Еразъм Ротердамски не е угодил нито на католиците, нито на протестантите, пък се оказа родоначалник на хуманизма.

***
Двулик като бог Янус. С един лик вкъщи, с друг - в обществото.

***
Гостенин, а се разпорежда на трапезата като у дома си. По навик. Така ще се разпорежда и на държавната трапеза.

***
Важно условие за едно нормално брачно съжителство е да осъзнаеш в какво съпругът /съпругата/ те превъзхожда. И да го признаеш. Американският писател и философ Ралф Уолдо Емерсън е написал: „Всеки човек, когото срещам, стои по-високо от мен в известно отношение и аз мога да се поуча от него”.

***
Бръщолевенето е най-очебийният белег на липсващия самоконтрол.

***
Мярка за старост. Колкото по-малко живи хора познаваш и колкото повече не те познават, толкова си по-стар.

***
Има два вида писатели: едни чакат да бъдат поканени на среща, други сами канят читателите на среща.

***
Появата някъде на почтен човек предизвиква смущение у непочтените. Изобличава дори с присъствието си.

***
„Мълчанието е злато” - ехо от древността. „В мълчанието е злото” - вик от съвременността.

***
Ако всички реклами на лекарства бяха точни и верни, след година време нямаше да има болни, лекарства и реклами.

***
Колкото повече се разтегне във времето едно наказателно дело, толкова повече затъва, губи енергия и заприличва на немощен старец с излиняла памет. И тук е шансът на престъпника да се измъкне читав.

***
Услужлив човек. Никой не го кани да помага, а се тика навсякъде. И само пречи.

***
Има два вида философи - празнодумци и мъдреци. Дървени и лаврови.

***
Ментарджията, който ти се натресе на улицата, е по-безопасен от оня в офиса, който тика в ръцете ти договор от три страници, ситно изписани, обяснява съдържанието му с три изречения и ти нарежда : „Подпиши тук!

***
„Колегата е сгрешил с диагнозата” - обяснява лекарят на пациента, макар че трябва да го каже на колегата. Хипократовата клетва виси на стената пред него - част от интериора и нищо повече.

***
Двама старци куцукат към медицинския център, ръка за ръка. Не знаеш кой кому помага. Дружинка.

***
Единственият човек в квартала, с когото могат да споделят болка и тревога, да разтоварят душа без страх и свян, е… глухоням.

***
Най-голямото изпитание за възпитания човек е да запази самообладание, когато един невежа и тъп нахалник му чете „конско евангелие”.

***
Този човек не е от барикадата, от окопа, за когото тия от неговата страна са винаги правите и добрите, а ония, от „вражеския” окоп, са винаги кривите и лошите. Изслушва с внимание всяко гледище, стига да е искрено и честно. Изгражда мостове на разбирателство и сближение.
Това е мисията на хуманиста в съвременния свят.

***
Стоиш на тротоара и се каниш да стъпиш на зебрата. На три метра от нея спира кола и водачът ти прави знак да преминеш. Приятна изненада!
Оказва се чужденец…

***
„О, времена, о, нрави!” По-рано донасяше в партийния комитет кой посещава църквата. Сега е църковен настоятел.

***
Душевен уют, създаден от минали представи и възгледи. Бягаме и се крием от всичко, което може да го разклати. От истината!

***
Баща бие на улицата детето си. То пищи и се брани. Наоколо бащи гледат и се кискат. Бащи ли? Прегорели души с изпепелено детство.

***
„Еклесиаст” на цар Соломон: „Каквото е било, това и ще бъде. Няма нищо ново под слънцето!” Но човешката душа е цяла вселена - безпределна и необятна. Завладели пространства в нея, пред нас се откриват още по-необхватни и по-загадъчни.

***
След Земята човекът тръгна да завладява Космоса. Но всяка придобивка носи неизбежно и загуба. Дали в безбрежния Космос човекът няма да се загуби? И да се погуби?

***
Войнишки спомен от Странджа гора. Конници. Възлизаме към билото, омаяни от красотата на топлата лунна нощ. Имам странното усещане, че тоя нощен поход е нещо познато и вече преживяно. Унася ме дрямка. Душата ми сякаш се разтваря в друга - огромна и хилядолетна, побрала и Аспаруховите конници, и Преображенските въстаници, и войните, тръгнали оттук през паметния октомври на 1912 година. И шепна в полусън:

Ти ли моя земя, ти ли моя обична Българио,
крачиш бавно така в каменистия, стръмния път,
и шуми до сърцето ти пазено знамето старо,
на което с кръв е написано „Свобода или смърт!”

                                                             Иван Пейчев, „Път”.

***
И това преживяхме… След Девети властта разгроми патриотичната организация на българите мохамедани „Родина”. Обяви я за фашистка и натика дейците й в лагери и затвори. Водачът й бе екзекутиран след монтиран „шпионски” процес. Българи преследваха българи зарад българското им народностно съзнание.
Мястото на такива властници не е сред българите.

***
Уместен въпрос. Вегетарианци ли са правозащитниците на животните или са месоядни?

***
Човекът е смъртен и копнее по безсмъртието. Но ако го постигне, няма ли да му омръзне и да пожелае отново да е смъртен? Вечната неудовлетвореност - това е драмата на човешката душа.

***
Най-силно впечатление ни прави у другите онова, което ни липсва. Плешивият е силно впечатлен от буйния перчем.

***
Всяко ново поколение излиза на обществената сцена с идеализъм, който впечатлява и затрогва. Но бързо попада в примката на изпечени демагози, готови да си послужат с чистия младежки романтизъм, за да осъществят илюзорните си умопостроения и властническите си амбиции. Драмата на „изгубеното поколение” от Първата световна война, пресъздадена от Ерих Мария Ремарк, Ърнест Хемингуей, Дос Пасос, Ричард Олдингтън се повтори няколкократно през ХХ век.
Моето поколение бе сред най-потърпевшите.