ДЕВЕТ
ДЕВЕТ
Години девет бродих по земята,
да търся най-красивата жена.
Девет пъти сливите цъфтяха.
Девет пъти падаше слана.
Девет зъба имам във устата.
В девет бара ядох як пердах.
Девет шева имам на главата.
В девет изтрезвителя лежах.
Срещнах я във девет - след вечеря.
Всъщност след поредния запой.
Точно нея търсих да намеря,
беше след деветия завой.
Девет сантиметра ток - убиец.
Сложила си девет пласта грим,
пускаше със устни-кръвопиец
девет броя кръгчета от дим.
Струва ли си да ви отегчавам…
Шеметно светът се завъртя.
Казах си, че ще я притежавам,
нямаше напротив нищо тя.
После през септември - пред олтара,
датата девети - няма как,
подпис да поставя ме накара
и настъпи левия ми крак.
Щастието беше девет бала.
Мигове прекрасни изживях.
Любеше се буйно, като хала,
но след девет дена изтрезнях.
Хванах я да ми изневерява.
Приказката свърши изведнъж.
Тя за мене беше идеала,
а пък аз - деветият й мъж.
ПОЧТИ ПРИКАЗКИ
С гумени ботуши на краката,
стиснал здраво мрежест сак в ръката,
цопаше напред през жабуняка
Принцът, към онази, дето кряка.
Търсеше той своята принцеса,
ала не сработваше процесът.
От целувки чак му се повръща.
Никоя не ще да се превръща
в гиздава, неземна хубавица,
с лепната на челото звездица.
Минаха години и накрая,
май почти горкият се отчая.
В куп реки, блата и язовири
тъпо, упорито жаби дири.
Да се случи чудо се надява
и целувки звучни подарява.
Сменят се годишните сезони,
Принцът пенсионна възраст гони.
Щом измляска правилната жаба,
тя ще стане сто годишна баба.
……
През девет планини в десета,
зад още толкова дерета,
иззидан цял от дялан камък,
намира се вълшебен замък.
А там Принцеса хубавица,
родена сякаш за корица
на лъскав скъп журнал, мечтае,
дано я някой пожелае.
През час от кулата с надежда
с бинокъл местността оглежда…
Кога най-сетне ще пристигне
сияен принц, да й намигне.
Орисана да чака тя е,
ала сърцето й не трае,
да сграбчи годеника иска,
като лимон да го изстиска.
Приготвила си е чеиза
и девствената бяла риза.
Плете тя бебешки терлички
и куп безпръсти ръкавички.
Чак кошче да поръча свари
при най-изкусните резбари.
Тъй чака тя в ръка със плетка
не знам коя си петилетка.
Как биха гукали си двама…
Но Принцът никакъв го няма.
И не че нещо се надува,
а жаби някъде целува.
ГЛЕДНА ТОЧКА
Знаете защо курбан се прави.
Всички да сме ние живи, здрави,
златен дъжд да пада на земята,
за да е реколтата богата,
хората отново да са сити,
дните ни - пак спорни и честити…
„Да бе, да! Да бъдем всички здрави!
Мислите, че винаги сте прави,
защото си запазвате главата!” -
мрачно произнесе се овцата.
ДИНОЗАВРИ
Ние, динозаврите, сме тук.
Знаем, че сме доста ретро, диви.
Въпреки, напротив и напук
ние, динозаврите, сме живи.
Виждаме във вашите очи
доста снизхождение, насмешка.
Даже укор в погледа личи
и ни обявявате за грешка.
Страдаме, че всичко се руши -
ценности, традиции, култура…
С болка стенат нашите души,
а пък вие пращате ни в Юра.
Пясъкът на времето тече.
Сигурно и вас, потомци мили,
някой палав внук ще нарече
изкопаеми птеродактили.
БОДИГАРД
Песът се дереше до премала,
с лая си огласяше квартала.
Верен страж, завързан до вратата -
тъй си заработваше храната.
Приближи се с гъвкава походка
някаква махленска, сива котка :
- Ти какво се пениш бе, пазачът?!
Всички тук от воя ти откачат.
Мисля, че излишно се натягаш.
Казвам ти - направо се излагаш.
От твоето квичене няма мира!
Кучето веднага се нервира :
- Я, изчезвай бързо, твар бъхлива,
мръсна просякиньо, миризлива.
Нещо смело май ми се отваряш.
Смееш даже да ме заговаряш!
Нямам като тебе паразити,
храня се във съдове измити.
Аз съм бодигард - почтена служба
и със господаря имам дружба.
Котката протегна се небрежно :
- Имаш дръжки! - тя измърка нежно -
Мога с пълно право да ти кажа,
че си просто част от слугинажа.
Вярно, че живея твърде скромно,
но пред теб с предимство съм огромно.
Тръгвам си и никой не ме спира.
Ти си, скъпи, вързан за синджира.
