Таньо Клисуров

***

Вечеря на рода. Не „тайна”.
До Обичта седи Ненавистта,
която е по-жилава и трайна
и много често побеждава тя.

***

Стомахът е възторгнат от трапезата.
Ала душата? Все по-тъжна тя
се свива в ъгъла, когато се изплези
срещу й мазната уста.

***

Приятелю, съвсем не ми е весело.
Три пъти ме предаде, не греша.
Предателството стана ти професия.
А имам за прощаване една душа.

***

И подла е Омразата. Зачене ли
поредната от своите злини,
пред прага чужд ще я захвърли - с намерение
в греха си някой друг да обвини.

***

Защо като на разпит съм, кажи!
Към теб пощада във мълчанието има.
Ще ме принудиш да си служа със лъжи,
защото истината е непоносима.

***

Светът - круизен кораб в океан.
В пробойните му с шум вода навлиза.
Във бара капитанът е пиян.
А катастрофата наричат криза.

***

За името си бориш се във бой неравен -
да бъдеш Някой, да покажеш ръст.
Но все по-непознат теб възрастта те прави,
додето станеш Никой, само равна пръст.

***

Победата си среща той навъсен
и стиснал в длани своята глава.
Говорят всички: „Ти се „най”, върхът си!”
А той: „Надолу тръгва пътят след това”.

***

За чисто име борих се. Но вижте
как се менят жестоко времената.
И днеска трябва да платя цената -
защо не съм се омърсил със нищо.

***

По-кротко, сняг! Валиш обилно, гъсто -
ще натежиш над гробищната пръст.
Ако рече мъртвецът да възкръсне,
едва напролет ще повдигне ръст.

***

Младост - Обетована земя.
Не към нея, ти вървя обратно.
Да достигнеш старост съумя:
радостта плати, а мъката - безплатно.

***

Сметки за ток, за вода и за смет…
Банка да бях, щях да фалирам.
Аз съм обаче беден поет
с поръждявала, но весела лира.