Ерберту Елдер

Ерберту Елдер, португалски писател, е роден през 1930 г. на остров Мадейра. Посещава Хуманитарния факултет на Лисабонски университет и работи в столицата като библиотекар, журналист, автор на радио програми и преводач. Първоначално публикува поезия в списания и приложения на родния остров, дебютира през 1958 г. със стихосбирката „Любовта на гости”. Вторият му поетически сборник - „Лъжица в устата” - излиза три години по-късно. През 60-те години на миналия век публикува експериментална поезия, която по-късно отрича. Най-голямото си признание намира със сборника разкази „Стъпки наоколо” от 1970 г., където присъстват епизоди от житейския му опит в Белгия, Холандия и Париж. През 1968 г., след като публикува „Представяне на лицето” - книга в проза, обявява, че ще престане да пише поезия. „Photomaton & Vox” (1979) пък е неповторима книга за самоопределянето, където водещ е африканският опит на автора. „Последна наука” (1988) и „За света” (1994) представят космологичен проект, който налага скатологичен прочит на човешката съдба.


Публикации:


Проза:

СТЪЛБИ И МЕТАФИЗИКА/ превод: Илияна Чалъкова/ брой 37 февруари 2012

ТЕОРИЯ НА ЦВЕТОВЕТЕ/ превод: Илияна Чалъкова/ брой 38 март 2012

СТИЛ/ превод: Илияна Чалъкова/ брой 52 юни 2013